4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
[населено място], 09.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение,в закрито заседание на трети май , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1195 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД „ Б. В. И. Г. „ против определение № 35/30.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 4/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 432/17.11.2017 г. по т.д.№ 58/2016 г. , с което на основание чл.242 ал.2 т.3 ГПК е допуснато предварително изпълнение на постановеното от съда по същото дело решение № 37/07.07.2017 г., за осъждане ЗАД „ Б. В. И. Г. „ да заплати на [фирма] сумата от 25 993,14 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка , за настъпили вреди вследствие разразила се на 07.05.2015 г. гръмотевична буря,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата 13.04.2016 г., както и сумата от 2 039,47 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 04.07.2015 г. – 11.04.2016 г. . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като несъобразило целият доказателствен материал, относим към отговор на въпроса относно предпоставките за постановяване на предварително изпълнение на първоинстанционното решение, по чл.242 ал.2 т.3 ГПК, явяващо се съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Така, според страната, съдът е следвало да обсъди доказателствата, установяващи, че покривната конструкция на сградата „Цех за вентилационни решетки „ е била изградена в разрив с изискванията на ЗУТ,т.е. е незаконосъобразна.Излага подробни съображения за тази незаконосъобразност, неразгледани от въззивния съд, с мотива за относимост към съществото на спора, разрешен с първоинстанционното решение.Според жалбоподателя,след като е незаконосъобразна, въпросната конструкция подлежи на премахване, респ. от невъзстановяването й, за което е предназначено присъденото обезщетение, страната не би понесла вреди. Не е съобразено, според жалбоподателя , и обстоятелството , че сградата на този цех е с наличен изграден покрив, т.е. увредената конструкция е върху друга , съществуваща покривна конструкция, за която няма данни да е увредена . Страната се позовава и на обстоятелството, че всяка от изготвените съдебно-технически експертизи по делото, работили с разлика във времето от 2 г., са установили идентични по съдържание и обем вреди, т.е. не е установено забавата да води до настъпването на нови, различни от вече настъпилите в резултат на застрахователното събитие, вреди.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване , в хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, съдебен акт.
С първоинстанционно определение № 432/17.11.2017 г. е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение,на основание чл.242 ал.2 т.3 пр.първо ГПК, предвид опасност забавянето на изпълнението на осъдителното решение – заплащане на присъденото застрахователно обезщетение – да доведе до значителни и непоправими за ищеца вреди. Самото увреждане, за което е присъдено застрахователно обезщетение, предвид настъпването му в причинна връзка с осъществил се застрахователен риск / буря /, се изразява в отнесен едноскатен покрив на сграда на цех за вентилационни решетки , собственост на ищеца, както и увредени / от отнесените от вятъра части на покривната конструкция на цеха за вентилационни решетки / покриви и фасади на сградите „Бояджийно решетки„ и „Работилница със склад инструменти”. Досежно сградата „ Цех за вентилационни решетки „ застрахователят – ответник е противопоставил възражение за изключена отговорност,на основание чл. 207 вр. с чл.211 КЗ / отм./ ,във връзка с разпоредби на Общите условия към сключения застрахователен договор : допълнително надградената покривна конструкция, пострадала от застрахователното събитие, не е била проектирана и изградена по начин, даващ възможност да издържи на всички въздействия и влияния през срока за експлоатация , не е била избрана конструкция, която да е по-малко уязвима на възможните опасности, нито съобразена с БДС – обстоятелства, довели до статическата й изменяемост, предпоставила увреждането. Съдът е счел възражението неоснователно, като съображенията за това са неотносими към настоящото производство.
В обосноваване на предварителното изпълнение, съдът е приел, че е доказан необходим основен ремонт на покривната конструкция на сградата „Цех за вентилационни решетки„,увредена в резултат на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение е следвало да се заплати в тримесечен срок от настъпване на застрахователното събитие, съгласно договореното, което би позволило и своевременно отстраняване на последващо настъпващите вреди – загуба на съхраняваното в сградата имущество, както и навлажняване и разрушаване на стени. Постъпилата въззивна жалба против решението би отложила ремонта на покрива за след предстоящия зимен сезон, от което допълнително биха възникнали вреди с преждепосоченото съдържание.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Следва ли съдът ,в производството по чл.242 ал.2 т.3 ГПК, при разглеждане на искането за допускане на предварително изпълнение, да анализира събраните в хода на производството доказателства и длъжен ли е да оцени тези доказателства, с оглед установяване на твърдения за наличие на предпоставките за допускане на предварително изпълнение ? и 2/ Дължи ли съдът да установи и изведе самостоятелни мотиви защо счита една вреда за значителна или непоправима, като предпоставка за допускане на предварителното изпълнение ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / след измененията обн. ДВ бр. 86 от 2017 г. / – поради разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС : опр. № 227 по ч.гр.д.№ 1752/2016 г. и опр.№ 505 по ч.гр.д.№ 3993/2017 г. на ІV г.о. на ВКС.
Първият от въпросите е предпоставен от довода на жалбоподателя, че при преценка предпоставките по чл.242 ал.2 ГПК съдът е следвало да съобрази факта, че пострадалата от застрахователното събитие покривна конструкция,чието своевременно възстановяване с присъденото застрахователно обезщетение цели допуснатото предварително изпълнение, е била незаконосъобразна и подлежаща на премахване. Този довод, обаче, не е неглижиран от въззивния съд, а счетен за относим към произнасянето по съществото на спора, не и към предмета на произнасяне по чл.242 ГПК. Следователно, не се касае за съществено нарушение на съдопроизводствено правило със съдържанието,инкорпорирано във въпроса и същият не удовлетворява изискването за правен, по смисъла на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС . Въпрос за това подлежат ли на съобразяване в производството по чл.242 ГПК доводи, относими към основателността на уважената и претендирана за предварително изпълнение претенция, не е формулиран.
Вторият от въпросите удовлетворява изискването за правен, доколкото наистина въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви относно „ значителността „ и „ непоправимостта „ на вредите, в случай на неуважаване искането за предварително изпълнение. Не се явява обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий, сочен единствено в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / в редакцията след изменението обн. ДВ бр. 86/2017 г./. Цитираните определения са постановени в производства по чл.274 ал.3 ГПК , но доколкото, макар в хипотеза на обжалване потвърдително определение на въззивен съд за допускане на предварително изпълнение, не е допуснато касационното обжалване, същите не съставляват задължителна съдебна практика на ВКС , по смисъла на т.2 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, нито изобщо съобразима по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 пр. второ ГПК практика на ВКС, тъй като в тях не се отговаря на идентичен правен въпрос – няма произнасяне по съществото на спора относно предпоставките за допускане на предварително изпълнение на първоинстанционното решение в хипотезата на чл.242 ал. 2 т.3 пр. първо ГПК.
С оглед преждеизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 35 / 30.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 4/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :