О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 01.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2464 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 526 от 15.12.2014г. по гр.д. № 628/2014г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 91 от 20.05.2014г. по гр.д. № 491/2012г. на Ихтимански районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатите до делба четири урегулирани поземлени имота и вместо това са определени следните квоти: за М. Д. Д., С. Й. П., Р. Й. Д., Ж. Г. Д., К. Т. Д. и Г. Т. Й. – по 2/72 ид.ч.; за В. Г. К. и В. Г. Т. – по 12/72 ид.ч., за С. К. Т. и Л. К. Т. – по 12/72 ид.ч. и за С. Г. М. и М. Г. С. – по 6/72 ид.ч.
Касационна жалба е подадена от съделителите Ж. Г. Д., К. Т. Д. и Г. Т. Й. чрез пълномощника адв. Я.. Поддържа се неправилност на решението досежно определените на тези съделители квоти. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос: когато въззивната инстанция констатира, че изводите й не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, следва ли да посочи на какво се дължи това несъвпадение; ако това несъвпадение се дължи на явна фактическа грешка, следва ли да бъде отменено обжалваното решение или да се проведе процедура за поправка на тази грешка.
Ответниците Л. Т., С. Т., С. М. и М. С. са представили писмен отговор чрез пълномощника си адв. К., в който не изразяват становище по основанията за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са представили писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Безспорно е, че наследодателите на страните М. И. и В. Т. към 1934г. са били собственици на дворното място с площ 3230 кв.м., а към 1978г. техният син С. И. се е снабдил с нотариален акт за собственост на ? ид.ч. от УПИ VІІ-67 в кв.3 по плана на [населено място] с площ 3230 кв.м., от който имот са образувани четирите УПИ предмет на делбата. М. И. и В. Т. са оставили за наследници трите си деца: Н., С. и Г.. Наследници на Н. са синовете й Й. и Т., чийто наследници се явяват съответно съделителите: М. Д., С. П. и Р. Д., на първия от тях и Ж. Д., К. Д. и Г. Й., на втория от тях. Наследници на сина Г. са съделителите В. К. и В. Т.. Синът С. е оставил за наследник своя син Н., който е починал, без да остави низходящи. Неговите наследници се определят по правилото на чл. 8, ал.4 ЗН – такива са неговата леля по майчина линия Л. Т., чичото по майчина линия С. Т., чичото по бащина линия Г., който е наследен от горепосочените В. К. и В. Т., лелята по майчина линия П., която е наследена от С. М. и М. С.. Отчитайки така осъществилото се наследствено правоприемство и обстоятелството, че С. И. е бил собственик на ? ид.ч. от имота, заедно с общите наследодатели, съдът е определил дяловете в съсобствеността. При постановяване на решението съдът е констатирал, че е налице несъвпадение с изводите на първата инстанция относно квотите на съделителите, поради което е постановил отменителен диспозитив в тази част и е определил дяловете съобразно своите правни изводи.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставеният правен въпрос: как следва да процедира въззивния съд, ако несъвпадението с изводите на първата инстанция се дължи не на неправилност на решението, а на допусната очевидна фактическа грешка, е извън обсега на разрешените в обжалваното решение. В случая не е налице довод на страните за допусната грешка при определяне на квотите, липсва и такава констатация на решаващия съд. Отделно от това, неправилното определяне на дяловете представлява нарушение на закона, освен ако се дължи на погрешно математическо пресмятане, за каквото няма данни в случая. Въззивното производство е образувано по жалба на Л. Т., касаеща именно дяловете на съделителите и Софийски окръжен съд, при извършената проверка на правилността на обжалвания акт, е установил квоти, различни от посочените в решението на Ихтимански районен съд. Именно затова е констатирал несъвпадение с крайните изводи в обжалвания акт и го е отменил. Непосочването на причината, поради която изводите на двете инстанции не съвпадат, не представлява порок на решението и не може да обуслови достъп до касационен контрол. Още повече, в първоинстанционното решение, след позоваване на нормите на Закона за наследството, съдът направо е определил дяловете на съделителите, което прави невъзможно проследяването на алгоритъма, по който се достига до конкретната квота на всеки от тях.
По изложените съображения следва да бъде отказано допускането на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 526 от 15.12.2014г. по гр.д. № 628/2014г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на Ж. Г. Д., К. Т. Д. и Г. Т. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: