Определение №219 от 11.5.2015 по ч.пр. дело №2364/2364 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219

София, 11.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2364 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С разпореждане №588 от 19.03.15г. по в.гр.д.№488/2014г. на Плевенския окръжен съд е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК касационна жалба вх.№2109/19.02.2015г., наименована „възражение”, подадена от Й. К. Г., в частта, насочена срещу решение №18/12.01.2015г. по същото дело, постановено в производство по чл.247 и чл.250 ГПК. Съдът е приел, че не са отстранени в срок част от недостатъците на жалбата – не е представено мотивирано изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не е посочено искането, жалбата не е приподписана от адвокат, липсват преписи от нея за другите страни.
Разпореждането на съда е обжалвано от Й. К. Г.. Той излага оплаквания по съществото на правния спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и по правилността на решението на съда по чл.247 и чл.250 ГПК. Позовава се на влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ; на отказа на О. да изпълни това решение; на неприкосновеността на правото на собственост; на липсата на съдебно решение, с което да е лишен от собствеността си; на невярно отразени свидетелски показания в основното решение на въззивния съд по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Отправя искане за ново разглеждане на спора от друг окръжен съд по реда на чл.270 ГПК. Прилага писмени свидетелски показания. Ответниците в производството К. Д., Л. Л., Ц. Д., Г. Д., Н. И. и А. И. не вземат становище по частната жалба.
Общинска служба по земеделие – Долна Митрополия не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение №18/12.01.2015г. по в.гр.д.№488/2014г. на Плевенския окръжен съд, постановено в производство по чл.247 и чл.250 ГПК, е оставена без уважение молбата на Й. К. Г. за отстраняване на очевидни фактически грешки и за допълване на основното решение по делото, постановено по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. На 19.02.2015г. Й. Г. е подал „възражение” до ВКС срещу решението по чл.247 и чл.250 ГПК. Това възражение има характер на касационна жалба, тъй като е адресирано до ВКС и съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Жалбата е върната от въззивния съд заради неотстранени недостатъци.
Съгласно чл.247, ал.4 и чл.250, ал.3 ГПК, съдебните решения, постановени в тези производства, се обжалват по реда, по който се обжалва и основното решение.
В настоящия случай основното въззивно решение е по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, принципно такова решение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.280 и сл. ГПК, съответно – по същия ред подлежат на обжалване пред ВКС решенията по чл.247 и чл.250 ГПК по същото дело. Това означава, че касационната жалба срещу тези решения трябва да отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, включително да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, да съдържа изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК и към нея да са приложени преписи според броя на лицата, които участват като насрещна страна. Въпреки дадените от въззивния съд указания за привеждане на касационната жалба на Й. Г. в съответствие с тези изисквания, той не е отстранил нередовностите и, поради което правилно въззивният съд я е върнал на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Настоящото частно производство има ограничен обхват, който се изчерпва с произнасяне от ВКС по процесуалноправния въпрос дали правилно е върната касационната жалба на Й. Г. срещу въззивното решение по чл.247 и чл.250 ГПК. В това производство ВКС не може да навлиза в проверка на правилността на самото решение по чл.247 и чл.250 ГПК, нито в проверка на основното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В настоящото производство не могат и да се събират писмени доказателства. Затова не могат да бъдат обсъдени и оплакванията на Й. Г. срещу решението по спора за процесната земеделска земя, нито пък писмените свидетелски показания, които не са и допустими.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №588 от 19.03.15г. по в.гр.д.№488/2014г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top