4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София, 13.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 72 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 554 от 14.02.2017г. по ч.гр.д. № 20/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С обжалваното определение, след отмяна на определение № 25149 от 27.10.2016г. по гр.д. № 6495/2013г. на СГС, ТО, I-12 състав, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено чрез произнасяне по отговорността за разноски постановеното определение за прекратяване на производството по делото, като е отхвърлена молбата на частния жалбоподател на основание чл.78, ал.4 ГПК да му бъдат присъдени разноски /юрисконсултско възнаграждение/, това определение е допълнено, като П. Х. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата 200 лева – разноски по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно в частта, в която е определен размерът на юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е определил действащите нормативни разпоредби на ГПК и Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, като от мотивите на определението не става ясно изрично към кой момент въззивният съд счита, че следва да се определят, от една страна, основателността на претенцията за юрисконсултско възнаграждение и, от друга страна, неговият размер. Счита, че неправилно въззивният съд е определил размера на юрисконсултското възнаграждение съобразно редакцията на чл.78, ал.8 ГПК след изменението й, обн. ДВ бр.8 от 24.01.2017г., без да отчита момента на възникване на юридическия факт, породил субективното право да се търси присъждането на юрисконсултско или адвокатско възнаграждение – датата на сключване на договор за правна защита и съдействие, а в случай на процесуално представителство от юрисконсулт – съдебният акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че юрисконсултското възнаграждение не попада в приложното поле на Наредба № 1 от 2004г. с оглед относимата редакция на чл.78, ал.8 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Към кой момент следва да се определи размерът на юрисконсултското възнаграждение? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 218 от 08.04.2015г. по ч.гр.д. № 2510/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.
2. Включва ли се в приложното поле на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение № 799 от 19.12.2014г. по ч.гр.д. № 2098/2014г. на ВКС, определение № 359 от 26.11.2013г. по т.д. № 10/2012г. на ВКС и определение № 556 от 20.08.2009г. по т.д. № 213/2009г. на ВКС, ІІ т.о.
Частният жалбоподател счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед липсата на преходни и заключителни разпоредби по отношение приложението на новата редакция на чл.78, ал.8 ГПК, обуславяща необходимостта съдът да тълкува какво е нейното приложение спрямо заварените производства.
Ответникът П. Х. Г., представляван от адв. Е. И., оспорва частната касационна жалба. Излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че искането на ответника за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК е направено в срок и е допустимо. Приел е, че при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, като в настоящия случай му е връчен препис от исковата молба и е депозиран отговор по реда на чл.131 ГПК. Посочил е, че разноските за правна защита са част от разходите за производството, като правоимащата страна може да претендира възнаграждение за един адвокат /чл.78, ал.1 ГПК/, вкл. и ако е защитавана от юрисконсулт / чл.78, ал.8 ГПК/. С оглед на това е достигнал до извод, че ответникът има право на разноски съгласно чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК, като следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Изложил е съображения за неоснователност на искането за определяне на размер на юрисконсултското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като приложното поле на този подзаконов нормативен акт, издаден по законова делегация, обхваща само договорно определяните адвокатски възнаграждения, но няма за предмет определянето на възнагражденията по чл.78, ал.8 ГПК с оглед липсата на изрично препращане към нея, за разлика от нормата на чл.78, ал.5 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените процесуалноправни въпроси са релевантни, но по тях въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с определение № 218 от 08.04.2015г. по ч.гр.д. № 2510/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 799 от 19.12.2014г. по ч.гр.д. № 2098/2014г. на ВКС, определение № 359 от 26.11.2013г. по т.д. № 10/2012г. на ВКС и определение № 556 ог 20.08.2009г. по т.д. № 213/2009г. на ВКС, ІІ т.о. Тези определения са постановени при действието на старата редакция на чл.78, ал.8 ГПК, преди изменението й, обн. ДВ бр.8 от 24.01.2017г./, докато обжалваното въззивно определение е постановено при действието на новата редакция на чл.78, ал.8 ГПК /изм. ДВ бр.8 от 24.01.2017г./. Съгласно трайноустановената по приложението на чл.78, ал.8 ГПК съдебна практика – определение № 93 от 01.02.2018г. по к.ч.т.д. № 3056/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 50 от 07.02.2018г. по к.т.д. № 645/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 210 от 26.10.2017г. по ч.гр.д. № 1316/2017г. на ВКС, І г.о., определение № 46 от 22.02.2017г. по т.д. № 637/2016г. на ВКС, І т.о., определение № 570 от 04.10.2017г. по т.д. № 1217/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 291 от 26.09.2017г. по т.д. № 60352/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 335 о 20.06.2017г. по ч.т.д. № 186/2017г. на ВКС, ІІ т.о., тази норма е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия, поради което при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се съобрази действащата към този момент уредба, а не Наредба № 1 от 09.07.2004г. Въззивният съд не се отклонил от тази практика, като при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение е съобразил действащата към този момент редакция на процесуалноправната норма на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която същото не може да надхвърля минималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
С оглед наличието на трайноустановена съдебна практика по прилагането на чл.78, ал. 8 ГПК не е налице и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 554 от 14.02.2017г. по ч.гр.д. № 20/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: