1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 13.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева ч.гр. дело №2432/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С решение от 27.12. 2011 г. по гр.д.№ 6848/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-д гр.отделение допуснатите до делба недвижими имоти са разпределени между съсобствениците по реда на чл.292 ГПК / отм./. С посоченото решение, както и с няколко допълните решения в общ дял на съделителите Е. В. Б. и Г. А. М. са поставени един магазин и един четиристаен апартамент в [населено място] , [улица], № 25, със съответно задължение да изплатят парично уравнение на другите съделители от около 22 000 лв., както и държавна такса според цената на получения реален дял.
С молба от 24.10.2012 г. Г. М. е поискала да се постанови ново допълнително решение, в което да се посочи конкретно каква сума се дължи само от нея за уравнение на другите съделители и за държавна такса, определени съобразно квотите, при които е допусната делбата. Обосновава искането си с факта, че съдът е присъдил сумите да се платят общо от двете съделителки, а те като наследници, макар и от едно коляно, имат различни дялове в имота. Алтернативно наред с молбата за допълване на решението, поддържа и искане за тълкуване на допълнителното решение от 27.09.2012 г. или молбата да се счита като касационна жалба срещу същото решение.
С молба вх.№ 114350 от 5.11.2012 г. съделителката Е. В. Б. също е поискала допълване на решенията от 27.12.2011 г. и от 27.09.2012 г. в посочения смисъл с уточняване на размера на паричните задължения съобразно квотите на страните.
С определение от 12.12. 2012 г. съдът е оставил двете молби без разглеждане, като приел, че те се отнасят до основното решение от 27.12.2011 г. и че са подадени след едномесечния срок по чл.193, ал.1 ГПК / отм./. Приел е съгласно чл.194, ал.1 ГПК / отм./ че не може да разгледа молбата на Г. М. и като такава за тълкуване на основното решението, тъй като същото не е влязло в сила.
Г. М. не е обжалвала определението от 12.12. 2012 г.
Частна жалба с вх.№5105 от 4.04.2013 г. срещу това определение е подала съделителката Е. В. Б., която счита, че молбата й е била подадена в срок и затова неправилно е оставена без разглеждане, вместо съдът да прецени нейната основателност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От съдържанието на решението по извършване на делата и изложените мотиви е видно, че формираната от съда воля е била в смисъл делбените имоти да се обособят в четири дяла, като всеки от дяловете да се разпредели по реда на чл.292 ГПК на едно от четирите колена, които е оставил общия наследодател- т.е. делбата е извършена по колена, а не според броя на наследниците, тъй като не са могли да се образуват реални дялове за всеки от тях. Съответно на това решение сумите за уравнение на дяловете както и държавната такса са определени също по колена, а не поотделно за всеки от наследниците. Конкретно за коляното на Е. М. е посочено че в него влизат наследниците Е. В. Б. и Г. М., на които общо се възлага дял ІІ, а те следва да заплатят / също общо/ съответните парични уравнения и държавна такса.
Така формираната и отразена в мотивите към решението воля на съда не е намерила израз в диспозитива на решението, тъй като там е посочено само името на един от наследниците от това коляно, а именно само Е. В. Б., а е пропуснато да се посочи името на Г. М.. Посоченото несъответствие между волята на съда и начина й на изразяване в диспозитива на решението се квалифицира като очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 192 ГПК / отм./, която може да се поправи без срок по почин на съда или по искане на някоя от страните. Поради тази причина възивният съд неправилно е разгледал молбите на Г. М. от 17.01.2012 г. и от 28.06.2012 г. като такива за допълване на решението по реда на чл. 193 ГПК / отм./, вместо за поправка на очевидна фактическа грешка, но тъй като с постановените решения от 12.06.2012 г. и от 27.09.2012 г. грешката е била поправена, следва да се счита, че порокът на основното решение е отстранен.
Видно от книжата по делото Е. В. Б. е била уведомена за решението от 27.09.2012 г. на 3.10.2012г., като едномесечният срок по чл.193 ГПК изтича на 5 11.2012 г., тъй като 3.11.2012 г. е събота, почивен ден и в този смисъл, след като съдът е приел, че това е молба за допълване на решението, спрямо решението от 27.09.2012 г. тя е подадена в едномесечния срок по чл.193 ГПК/ отм./, тъй като е постъпила в съда на 5.11.2012 г. Затова определението за оставянето й без разглеждане като просрочена е неправилно и следва да се отмени. Разгледана по същество обаче молбата съгласно чл. 278, ал.2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. На допълване подлежи непълното решение, а това е решение, с което съдът не се е произнесъл по цялото искане нито в мотивите, нито в диспозитива на решението. В настоящия случай формираната от съда воля е била делбата да се извърши по колена и в съответствие с това на всяко от колената да се разпредели реален дял от делбените имоти, които те получават в съсобственост. На същия принцип са определени и сумите за уравнение и държавните такси. Прието е, че делбата между наследниците в отделното коляно не е била предмет на делото, поради което искането дължимите парични суми за уравнение дела на другите съделители и държавните такси да се определят поотделно за всеки от наследниците в съответното коляно, също е извън предмета на делото и затова непроизнасянето по тези искания не е довело до непълно решение. В този смисъл молбата за постановяване на допълнително решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Правилността на решението делбата да се извърши по колена и чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК е въпрос, по който съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното настоящия състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Отменя определение № 20728 от 12.12. 2012 г., постановено по гр.д.№ 6848/ 2010 г. по описа на Софийски градски съд.
Оставя без уважение искането на Е. В. Б. по молба вх.№ 114350/ 5.11.2012 г. за допълване на решението от 27.12.2011 г., поправено с решение от 12.06. 2012 г. и решение от 27.09.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: