2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 13.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 139/2012година.
При проверка на допустимостта на касационната жалба съставът на ВКС констатира следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Г. К. П. и И. К. П. против въззивно решение № 1693 от 30.11.2011 г. по в.гр.д.№ 167/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С това решение ОС Пловдив е потвърдил решение №1529 от 21.04.2010год., постановено по гр.д.№2400/10 год. по описа на районен съд П., с което е отхвърлен предявеният от тях против К. Л. П. иск по чл.109 ЗС. И в жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са посочени съображения защо касаторите считат, че обжалваемият им интерес е над 5000 лв. / чл. 280, ал. 2 от ГПК /.
Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 285 ГПК производството по делото пред ВКС следва да бъде прекратено, а делото- върнато на същия състав на Пловдивски окръжен съд за надлежно администриране на жалбата, чрез даване срок на касаторите да обосноват обжалваем интерес над 5000 лв., като представят данъчна оценка на процесния имот към датата на завеждане на иска или други доказателства за действителната му пазарна стойност към същия момент. Това е необходимо, тъй като предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е оценяем. Това е иск за защита на правото на собственост на ищеца в случаите, когато ответникът извършва действия, с които нарушава или създава опасност за спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца върху вещта му. Предмет на този иск е именно защитата на правото на собственост на ищеца. Поради това и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на този иск се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяване на този иск.
Съгласно чл. 285 и чл. 286, ал. 1 ГПК задължение на въззивния съд е да прецени редовността и допустимостта на касационната жалба и да предприеме съответните процесуални действия по отстраняване нередовностите и администрирането й или да я върне като процесуално недопустима или поради неотстраняване на нередовностите. Преценката дали касационната жалба е редовна и допустима, включва в себе си и преценка дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване според нормата на чл.280 ал.2 от ГПК – аргумент от чл.286 ал.1 т.3 от ГПК. В зависимост от процесуалното поведение на жалбоподателите въззивният съд ще предприеме и следващите процесуални действия като изпрати преписката на ВКС в случай, че указанията за отстраняване нередовностите на жалбата бъдат своевременно отстранени и обжалваемият интерес е над 5000лв., или ще постанови връщане на същата при констатирано неизпълнение на указанията или при условията на чл.286 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 139 от 2012г. по описа на ВКС, ГК, Първо отделение.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за администриране на касационната жалба съобразно мотивите на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :