1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр.София, 14.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4367/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 и чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. П. с искане за допускане на касационно обжалване на допълнително решение на Софийски градски съд от 29.05.2017 г. по гр.д.№ 11500/ 2016 г. С него е отхвърлено искането за допълване и изменение в частта на разноските на постановеното по същото дело въззивно решение от 09.03.2017 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 36093/ 2015 г., след което е признато за установено по иска на жалбоподателката против [фирма], че ищцата не дължи сумата 4 709,75 лв за период 20.11.2008 г. – 08.05.2012 г.
Жалбоподателката поддържа, че с допълнителното решение незаконосъобразно е отказано да бъде изменено основното решение в частта за разноските. Твърди, че не е искала изменение, а допълване на основното решение, а съдът изложил съображения единствено по въпроса основателно ли е искането за изменение, каквото искане не е правила. Поради това счита за недопустимо допълнителното решение в частта, съдържаща произнасяне по чл.248 ГПК и моли в тази част то да бъде обезсилено. В частта, съдържаща произнасяне по чл.250 ГПК, моли допълнителното решение да бъде допуснато до касационното обжалване по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд след отмяна на решението на първата инстанция по същество да реши предявения иск, така както същият е предявен?”, който въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата.
Състав на Върховния касационен съд намира, че в допълнителното решение на Софийски градски съд от 29.05.2017 г. са обективирани два акта с различно естество. Произнасянето по искането за допълване на основното решение е по естеството си въззивна правораздавателна дейност и в тази част актът подлежи на обжалване по общия ред (чл.250 ал.3 ГПК) – т.е. доколкото са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Произнасянето по искане за изменение или допълване на основното решение в частта за разноските има характер на определение, което подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК (т.24 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Поради това е безпредметно да се обсъждат поставените от жалбоподателката правни въпроси във връзка с приложението на чл.248 ГПК – в тази част решението на Софийски градски съд подлежи на контрол от Върховния касационен съд без оглед налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Допълнителното решение в имащата характер на определение част (с която е отхвърлено искането за изменение на основното решение от 09.03.2017 г. в частта за разноските) е законосъобразно. Ищцата е претендирала присъждане на разноски и е представила списък по чл.80 ГПК, но не е представила до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция доказателства за сторените разноски. Поради това с акта от 09.03.2017 г. съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноските, макар да не е държал нарочен диспозитив. С молба от 10.04.2017 г. ищцата е поискала допълване на решението по същество и е представила доказателства за извършването им, но въззивният съд отказал да го измени в тази част като е посочил, че тези доказателства са ангажирани след приключване на устните състезания. Изводът му съответства на задължителната практика на Върховния касационен съд (т.11 от цитираното по-горе Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК) и жалбата срещу определението е неоснователна. Неоснователен е и доводът за неговата недопустимост, тъй като квалифицирането на молбата като искане за изменение или като искане за допълване на основното решение, е въпрос на правна преценка, а не на произнасяне по нещо различно от поисканото. И в двата случая основание за присъждане на разноските няма.
В частта, в която въззивният съд е отказал за допълни основното решение от 09.03.2017 г., допълнителното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е обуславящ, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение биха могли да имат въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС). Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпроса има установена практика, съобразена при постановяване на обжалваното решение. Според тази практика въззивната инстанция е втори съд по съществото на спора и ако отмени обжалваното решение, е длъжна да разгледа делото и да се произнесе по иска така, както е предявен. Произнасяне по нещо различно от заявеното пред първата инстанция води до недопустимост на въззивния съдебен акт, за което касационният съд е длъжен да следи и служебно, съгласно цитираното Тълкувателно решение. Съмнение за недопустимост на допълнителното решение обаче, в случая не съществува.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение на Софийски градски съд от 29.05.2017 г. по гр.д.№ 11500/ 2016 г. в частта му, с която е отхвърлено искането по чл.248 ГПК за изменение в частта на разноските на постановеното по същото дело въззивно решение от 09.03.2017 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение на Софийски градски съд от 29.05.2017 г. по гр.д.№ 11500/ 2016 г. в частта му, в която е отхвърлено искането по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение от 09.03.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: