ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219
София, 14. март 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 112 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 190/31.07.2018 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 197/2018, с което е потвърдено решение № 68/16.02.2018 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 807/2015, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 74 ЗЗДискр за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 53.000 лв. и неимуществени вреди в размер на 50.000 лв.
Недоволна от решението е касаторката Е. Т. Ш., представлявана от адв. З.. П. от РАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за спирането и прекъсването на погасителната давност в случаите, когато е установена дискриминация с решение на Комисията за защита от дискриминация и следва ли да се доказва наличието й по иска за обезщетение на претърпените вреди, които (въпроси) са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.
Ответницата по жалбата И. И. Н., представлявана от адв. Д. Д. от САК, я оспорва като неоснователна, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като решението е по същество правилно. Претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по отношение на ищцата с решение № 89/23.02.2015 на Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/ е установено, че Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ и в частност ответницата И. И. Н., в качеството й на началник на отдел в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН и С. А. Т. като главен директор са допуснали да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по признак „пол“ при повишаването й в длъжност, в сравнение с колегата й М. Т. М.. В тази му част решението на КЗД е влязло в сила на 14.04.2015 г. и ищцата претендира обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, свързани с неповишаването й от длъжност „младши инспектор“ съответно в „старши инспектор“, „главен инспектор“ и „началник на отдел“ и пропуснати ползи – неполучени възнаградения; съкращаване на заеманата от нея длъжност и оставането й без работа (заплата, парични добавки, суми за облекло); прекъсване на обучението й по специалността „Право“, вследствие финансови затруднения от оставането й без работа, невъзможност да се дипломира и да работи като юрист; стрес, унижения, изпитвани болки от враждебната среда, влошаване на здравословното й състояние вследствие уволнението, утежняване на съществуващи заболявания и поява на 6 нови. Въззивният съд е приел, че е обвързан от решението на КЗД, установяващо осъществена спрямо ищцата дискриминация, като е приел, че при едни и същи коментари и показатели ищцата е получила по-ниска обща оценка, в сравнение с нейния колега, която е била поставена от ответницата и потвърдена от ръководителя. Срещу поставената оценка ищцата не е възразила по реда на чл. 28 от Наредбата за реда и условията за атестиране на служителите в държавната администрация, но доколкото обаче оценката е само един от критериите за подбора при повишаването в длъжност, съдът е приел, че е прекъсната причинно-следствената връзка между установената пряка дискриминация и претендираните вреди от пропуснати ползи за длъжността „старши инспектор“. По отношение на останалите претенции за имуществени вреди въззивният съд е приел, че същите са извън предметния обхват на решението на КЗД, доколкото касаят извършване на подбор за длъжностите „главен инспектор“ и „началник на отдел“, освен това ищцата не е притежавала минимално изискуемия ранг, а за периода след 18.02.2008 г. ответницата се е пенсионирала и кариерното развитие на ищцата е зависело от други ръководители. Изложени са съображения, че липсва причинноследствена връзка и между установената дискриминация за периода 2006 г. и 2007 г. и съкращаването на длъжността на ищцата през 2012 г. и оставането на ищцата без работа. В този смисъл е прието, че още по-малко съществува такава и с влошаването на здравословното й състояние и прекъсване на обучението й по специалността „Право“. Във връзка с претенциите за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че същите са неоснователни, доколкото с решението на КЗД е установена дискриминация въз основа на признака „пол“, а не под формата на тормоз, поради което в производството по чл. 74 ЗЗДискр не може да се установява такава дискриминация, респ. същата е причинила посочените вреди, свързани с посочената „враждебна и застрашителна среда“.
В заключение въззивният съд е достигнал до извод, че всички претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, освен това те са погасени по давност, прилагайки общата 5 годишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД (от момента на увреждането – изготвяне на атестацията през 2006 г. до завеждане на исковата молба /07.09.2017 г./ са изтекли много повече от 5 години). С решението на КЗД е предписано работодателят да предприеме мерки за прилагане на еднакви критерии при атестирането и израстването на служителите, а ответницата да се въздържа от по-нататъшни дискриминационни действия (което предписание е отменено от ВАС като обективно лишено от предмет поради пенсионирането на ответницата). Като неоснователно е прието възражението на ищцата, че давността започва да тече от момента на установяване на дискриминацията с решението на КЗД, тъй като същата е разполагала с избора да осъществи своята защита пред съда или КЗД (която няма компетентност да присъжда вреди). Изложени са съображения, че давността не е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД и не е спирала да тече по време на административното производство пред КЗД, защото негов предмет не са били претенциите за установяване на вредите от дискриминацията и присъждане на обезщетение за тях, както давността би се прекъснала и би спряла да тече съгласно чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, ако ищцата беше предявила иск по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият материалноправен въпрос за спирането и прекъсването на погасителната давност в случаите, когато е установена дискриминация с решение на Комисията за защита от дискриминация да обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че давността спира и прекъсва на основанията, посочени в чл. 115 и 116 ЗЗД. Предприемането на мерки за защита на правото по административен ред не е предявяване на иск, възражение или на искане за почване на помирително производство, поради което давността не прекъсва и не спира докато трае административното производство. Вторият правен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че предявеният иск е погасен по давност и не е отрекъл осъществяването на дискриминация, както тя е установена в решението на КЗДискр.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба И. И. Н. следва да бъде присъдена сумата 1.800 лева разноски по делото, както се претендират. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. Страните са освободени от публичноправното задължение за такси и разноски, но те не могат да бъдат освободени от деликтната отговорност за разноски в равнопоставените отношения с насрещната страна.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 190/31.07.2018 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 197/2018.
ОСЪЖДА Е. Т. Ш. да запати на И. И. Н. сумата 1.800 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.