О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 219
гр.София, 14.05.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1625 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 111/ 07.03.2019 г. по ч.гр.д. № 866/ 2019 г., с което ВКС, Трето отделение (различен състав) е оставил без разглеждане частната жалба на Н. И. срещу определение № 24862/ 07.11.2018 г. по гр.д. № 279/ 2018 г на Софийски градски съд за отхвърляне на молба от жалбоподателя за изменение на въззивното решение в частта по разноските (чл. 248 ГПК).
Определението се обжалва от Н. И. с довод, че от т. 24 на ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС следва допустимостта на частната жалба, оставена без разглеждане по същество от предходния състав на Върховния касационен съд.
Настоящият състав намира частната жалба, по която е образувано настоящото дело, с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); в негова компетентност (чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК); подадена от процесуално легитимирана страна (определението отрича правото на жалбоподателя на частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК); при спазен срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Тя е неоснователна. Съображенията са следните:
П. състав на Върховния касационен съд е констатирал, че въззивното решение, изменението на което в частта за разноските жалбоподателят е поискал, а въззивният съд – отказал с определението по чл. 248 ГПК, е по гражданско дело с цена на всеки от обективно съединените искове под 5 000 лв. Намерил е, че чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК предвижда определението да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключва касационното обжалване на въззивното решение по гражданското дело с цена на исковете под 5 000 лв. Така достига до извода, че частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е недопустима.
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя изводите на предходния. Цитираните процесуални норми са приложени правилно. Действително в т. 24 от тълкувателното решение, на което жалбоподателят се позовава, се прие, че определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта по разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Извършеното нормативно тълкуване установи надлежния ред за разглеждане на допустимите, а не на недопустимите частни жалби срещу определенията на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивните решения в частта по разноските. Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да потвърди определението, с което предходния състав е оставил без разглеждане по същество недопустимата частна жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 111/ 07.03.2019 г. по ч.гр.д. № 866/ 2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.