О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 16.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.03. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 691 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от КД [фирма], [населено място] , чрез адвокат М. В. , с вх.№ 3228 от 21.04.2011 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 19.04.2011 год., срещу Решение №383 от 28.02.2011 год. по гр.д.№306/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО,6 състав, с което е потвърдено решение №160 от 12.02.2010 год. по т.д.№1760/2008 год. на Софийския градски съд, ТО,VІ-1 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] [населено място] иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 300 000 щатски долара, представляваща плащане по банковата гаранция, издадена от банката-гарант по искане на касатора –ищец в полза на третото лице помагач [фирма], която сума е усвоена от сметката на касатора в банката, чийто правоприемник е ответната банка. Софийският апелативен съд е възприел изводите на Софийския градски съд, че в случая издадената от банката гаранция е безусловна и неотменима. Безусловните гаранции са абстрактни сделки, поради което за плащането по нея е без значение изпълнението по каузалния договор за изработка, сключен между касатора- ищец и третото лице помагач, чието изпълнение тя обезпечава, включително и извършеното авансово плащане в размер на 500 000 щатски долара от възложителя по стоковия договор- [фирма].
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Като допуснато процесуално нарушение сочи необсъждане на представените по делото доказателства. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира следните правни въпроси: „Относимо ли е реално извършеното плащане от банката към Договора за банкова гаранция от 21.08.2001 год.”, „може ли да се приеме, че между банката-гарант и бенефициера [фирма] е договорено споразумение, по силата на което бенефициерът се е отказал от плащане по направеното искане за реализиране на банковата гаранция срещу ново предоставено право да го предяви в срока от 21.03.2003 г.”/след изтичане на срока по гаранцията/, „и дали с тази договореност банката не нарушава задълженията си по чл.2 и чл.15 от Договора за банкова гаранция”, както и други въпроси, свързани с това дали може да се приеме, че е продължен срокът за банковата гаранция; какъв е срокът за плащане по банковата гаранция, като се има пред вид, че няма безсрочна банкова гаранция; от значение ли е за редовното плащане на банковата гаранция договорът за банкова гаранция със съдържащите се в него предпоставки за плащане, както и установеното неизпълнение на задължението на бенефициера по договора за поръчка
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Ответникът [фирма] [населено място] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от касатора правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация, а именно формулиране на значими за изхода на делото правни въпроси, обусловили правните изводи на въззивния съд. Значимостта на правните въпрос, като основание за селектиране на касационната жалба, се определя от значението им за правните изводи на съда, а не за възприета от него конкретната фактическа обстановка. Чрез поставените правни въпроси касаторът фактически изразява несъгласието си с приетата от съда фактическа обстановка и цели установяване на друга, различна от приетата в инстанциите по същество, което е недопустимо във ВКС с оглед забраната за представяне на нови доказателства в касационното производство.Така, например, чрез третия си поставен въпрос касаторът цели чрез ново обсъждане на писмото на бенефициера [фирма] с изх.№ПО-426 от 15.01.2003 год., вх.№ №Б-0142/17.01.2003 год./обсъдено на стр.7 от мотивите/стр.38 от делото/, да се приеме за установено, че първото искане на бенефициера до банката е оттеглено. Въззивният съд след като е обсъдил това писмо във връзка с останалите доказателства, е приел, че липсват доказателства, че първото искане на бенефициера с вх.№4301 от 21.08.2002 год. не е оттеглено, поради което и банката- гарант е платила на основание на него.
Чрез поставените въпроси касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените правни въпроси представляват префразиране на твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения-необсъждане на представените доказателства. На последно място, въпросите са и недопустими, тъй като по този начин са формулирани за първи път в касационното производство. Въззивната жалба представлява възпроизвеждане на исковата молба и съдържа само общото оплакване за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение с изключение само на твърдението за необсъждане на писмото на бенефициера [фирма] с изх.№ПО-426 от 15.01.2003 год.
Не е налице и подържаното допълнително основание по 280, ал.1,т.3 ГПК. Питанията на касатора са фактологически обосновани, поради което не могат да имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на т.4 от ТР1-2010-ОСГКТК. Тази допълнителна предпоставка за селекция на касационната жалба е налице тогава, когато законите са непълни , неясни или непълни, каквито твърдения във връзка с приложение нормата на чл.79, ал.1 ЗЗД няма, поради което и не се налага формиране на нова съдебна практика. Касаторът не доказва и наличие на противоречива съдебна практика, която следва да бъде изоставена или променена.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №383 от 28.02.2011 год. по гр.д.№306/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО,6 състав, с което е потвърдено решение №160 от 12.02.2010 год. по т.д.№1760/2008 год. на Софийския градски съд, ТО,VІ-1 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: