О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място], 02.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№190/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на /фирма/ срещу решение №2029/13.09.17г., постановено по гр. д. №3458/16 г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №2008/09.03.16г. по гр.д.№8306/16 г. на Софийски градски съд,с което касаторът е осъден на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД да заплати на Л. Н. С. и А. В. С. сумата 67 000 евро, представляваща заплатена на отпаднало основание цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба е оспорена правилността на въззивното решение по съображения за допуснати нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон , както и за необоснованост. Претендира се допускане до касационен контрол, отмяна на решението на въззивната инстанция,както и на първоинстанционното такова и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на претенцията на ищците.
Ответниците по жалбата в писмен отговор са възразили срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и са оспорили по същество изложените в касационната му жалба доводи за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди постановеното от СГС осъдително решение въззивният съд е приел за установено пред двете инстанции,че между страните по делото е налице валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,по който ищците са изпълнили поетото от тях задължение,като са заплатили на продавача пълната му цена от 67 000 евро; последният от своя страна не е изпълнил задължението си в определения в договора срок /до 15.04.12г./ да прехвърли собствеността върху имота,който следва да е свободен от тежестите /учредена договорна ипотека/ и възбраните върху него; последното не е било сторено и в срока,даден с отправената му от ищците покана,получена от дружеството на 16.01.14г.,съдържаща изявление за разваляне след изтичането на този срок; предложеното от ответника допълнително отсрочване на изпълнението на задължението му до края на годината не било прието от купувачите,поради което с последващо уведомление договорът е развален от датата на получаването му от продавача на 26.01.14г.На основание така възприетата като доказана фактическа обстановка въззивният съд е намерил за неоснователно поддържаното от въззивника възражение,че изявлението за разваляне не е произвело правни последици,съгласно чл.87 ал.1 ЗЗД,тъй като елементите на фактическия състав на посочената разпоредба са изпълнени – след като са изчакали близо две години след определената като падеж дата за изпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността върху имота,освободен от всякакви тежести /при твърдяното от тях наличие на такива както към м.април 2012г.,към м.януари 2014г.,така и към датата на исковата молба/,с отправената от тях покана ищците са дали на длъжника подходящ срок да изпълни,предупреждавайки го,че след изтичането му ще смятат договора за развален.Тъй като действия по изпълнение не са последвали,съдът е приел развалянето за настъпило,поради което и на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД е осъдил продавача да върне получената от него на отпаднало основание цена на имота.
Във връзка с така изложените от въззивния съд мотиви в приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК е посочен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпросът „Непрехвърлянето на собствеността върху имота,предмет на предварителен договор за покупко-продажба в срока,посочен от купувачите в поканата за доброволно изпълнение,отправена до продавача,представлява ли основание за развалянето на договора по смисъла на чл.87 ал.1 ЗЗД,след като купувачите разполагат с правото да искат обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД?“. Във връзка с така поставения въпрос е цитирано и решение на ВКС №57/17.07.13г. , постановено по т.д.№29/12г. на първо т.о.,като съдържащо разрешения,с които да не е съобразено въззивното решение.
Настоящият състав на ВКС ,ТК,първо отделение намира за необосновани както общият критерий за допустимост на касационното обжалване,така и на допълнителен такъв в двете сочени от касатора хипотези. Възражение срещу иска в заложения във въпроса смисъл касаторът не е правил в отговора на исковата си молба,поради което и,след като такъв въпрос не е бил въведен в преклузивния срок в предмета на делото,въззивният съд не го е обсъждал.Липсата на разрешен в мотивите на решението му по определен начин такъв въпрос и именно това произнасяне да е мотивирало въззивния съд да постанови крайния резултат,налага извода,че формулираният такъв от касатора няма характеристиките на обуславящ, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допълнителният селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице тогава,когато по прилагането на конкретна правна норма съществува противоречива съдебна практика,която следва да бъде отстранена или съществуващата такава,макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на правната норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.Подобни съображения в обосноваване на сочената допълнителна предпоставка за извършването на селекцията не са наведени от касатора.Текстът на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е цитиран формално единствено с твърдението , че до момента ВКС не е имал възможност да се произнесе по въпрос като поставения. Същевременно се сочи решение на ВКС,в светлината на което касаторът счита,че следва да бъде разгледан въпросът. От мотивите на последното обаче може да бъде направен извод за липса на дадено в него разрешение на правен въпрос,в противоречие с което да е постановеното от САС въззивно решение.Със сочената практика е прието,че евентуални негативни последици за купувача по предварителен договор при учредена от продавача договорна ипотека върху имота,предмет на този договор, биха представлявали предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора, ако съобразно конкретните условия на договора към момента на предаване на имота ипотеката не е била заличена.Доколкото в случая касаторът и не твърди да е налице заличаване на учредената от него ипотека върху конкретния имот, предмет на договора между страните, към момента на настъпване на падежа за прехвърлянето на собствеността,той не би могъл да се позовава на липса на предпоставки за упражняването на правото на купувачите по чл.87 ал.1 ЗЗД,съгласно смисъла на даденото разрешение.
С оглед горното, на касатора следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на атакуваното въззивно решение.
В полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 1357 евро.
Така мотивиран , съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение №2029/13.09.17г., постановено по гр. д. №3458/16 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.. да заплати на Л. Н. С. и А. В. С. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1357евро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.