О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 20.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №76/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба Мария П. К. и Г. А. А., и двамата от [населено място] против въззивно определение №9306/28.9.2011 г. по ч.гр.д.№584/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., трети състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
М. П. К. и Г. А. А., и двамата от [населено място], са предявили пред Етрополския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата 12400 лева, заедно със законната лихва, считано от 28.4.2006 г. и разноски в размер на 248 лева, срещу С. В. Д. и В. В. А. от [населено място], област Софийска.
С определение №26/18.4.2011 г. по гр.д.№196/2011 г. Етрополският районен съд е оставил без разглеждане заявлението като недопустимо.
С определение №9306/28.9.2011 г. по ч.гр.д.№584/2011 г., по частна въззивна жалба от молителите М. П. К. и Г. А. А., Софийския окръжен съд, г.о., трети състав, е потвърдил определението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че постановеното определение от 28.4.2006 г. по гр.д.№96/2006 г. на Етрополския районен съд и издадения въз основа на него изпълнителен лист представляват процесуална пречка за успешно провеждане на заповедното производство по настоящото дело, тъй като въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнението може да се насочи към наследниците на съдружниците в събирателното дружество. Тези изводи са обосновани с разпоредбата на чл.429, ал.2 ГПК и чл.76 и сл. ТЗ.
В изложението към частната касационна жалба се поставят въпроси за правните изводи на съда и съобразяването им с разпоредбите на чл.88, във връзка с чл.76 ТЗ, и дали е необходимо издаването на изпълнителен лист срещу наследниците на съдружниците в събирателното дружество във връзка с чл.88, вр чл.76 ТЗ при положени, че съдружниците са починали и не са вписани в изпълнителния лист от 28.4.2006 г., издаден срещу [фирма].
Ответниците по частната касационна жалба С. В. Д. и В. В. А. са депозирали отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответниците в настоящото производство намира, че жалбата е подадена в законния срок.
За да се произнесе по поставените в изложението въпроси съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК допускането до касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, е предпоставено от посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение, респективно определение, не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно посоченото тълкувателно решение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Първият от поставените въпроси, а именно за правните изводи на съда и съобразяването им с разпоредбите на чл.88, във връзка с чл.76 ТЗ, по естеството си представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият от поставените въпроси, а именно дали е необходимо издаването на изпълнителен лист срещу наследниците на съдружниците в събирателното дружество във връзка с чл.88, вр чл.76 ТЗ при положени, че съдружниците са починали и не са вписани в изпълнителния лист от 28.4.2006 г., издаден срещу [фирма], е неотносим към правния спор, тъй като не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Нещо повече, Софийският окръжен съд е посочил реда, по който жалбоподателите могат да бъдат удовлетворени въз основа на издадения на 28.4.2006 г. изпълнителен лист.
Поради това обжалваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №9306/28.9.2011 г. по ч.гр.д.№584/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., трети състав, по подадена от М. П. К. и Г. А. А., и двамата от [населено място], частна касационна жалба, вх.№2530/10.11.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: