О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София, 21.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1665 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 120 от 09. 02. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 73/2017г. по описа на Врачански окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение от 11. 11. 2016г. по гр. д. № 3713/2015г. на Врачански районен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срок за представяне на платежен документ за внесена държавна такса по въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение от 05. 05. 2016г. по гр. д. № 3713/2015г..
Касаторът релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Възможно ли е продължаване на срока по смисъла на чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК, когато пропускането на действието се дължи на грешка на страната, поради убеждението, че съдът е информиран за направеното плащане по неговата сметка на дължимата държавна такса?“.
Ответникът по частната касационна жалба – Д. И. подава отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение /отказ да бъде възстановен пропуснат срок по чл. 64 ГПК поради недопустимост на искането/, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но само доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото /напр. въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно решение в частта за разноските/. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 2 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция /чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК/.
Предмет на исковото производство, по което е произнасянето по молба за възстановяване на пропуснат срок – предмет на настоящата частна касационна жалба, е частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 1 000лв. – част от обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в общ размер от 5 000лв.. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване с оглед цената на частичния иск от 1 000лв. и гражданскоправния характер на спора. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното, с което въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение по молба с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК.
Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Отбелязването в атакувания въззивен съдебен акт, че той подлежи на касационен контрол, не е обвързващо, щом е приложима нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба с вх. № 1796 от 06. 03. 2017г. на [фирма] срещу определение № 120 от 09. 02. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 73/2017г. по описа на Врачански окръжен съд, ГО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.