О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 22.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
т. дело №60267/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №43 от 29.02.2016г. по т.дело № 677/2015г. на Варненски апелативен съд , потвърдил решение №315 от 23.04.2015г на Варненски окръжен съд в обжалваната от касатора част , за отхвърляне на иска му с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр с чл. 266 ал.1 ЗЗД за пълния размер на възнаграждението му по договор за консултантски услуги по програма САПАРД ,във връзка с подготовката на проект за изграждане на пазар в [населено място] . Искът ,предявен като в частичен размер сумата 26 000 лева от неизплатено възнаграждение в общ размер на 2 444 544 лева, въззивният съд на свой ред е приел за изцяло неоснователен . Между ищеца [фирма] и възложителя по договора [фирма], е било уговорено възнаграждение в размер на 18%(без ДДС) от цялата стойност на одобрения проект по програма САПАРД, дължимо при одобряване от ДФЗ на консултирания от ищеца проект .Проектът е бил изработен заедно с бизнес- план за 11 734 000 лева , приет от възложителя [фирма] и внесен за одобрение пред органите по програмата на 21.08.2006г.Сключеният от изпълнителния директор на ДФЗ договор от 14.08.2006г за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекта обаче е бил обявен по съдебен ред за нищожен.Въззивният съд е изтъкнал ,че проектът не е одобрен , която е условие за претендираното възнаграждение. Одобряване липсва и следователно работата на ищеца не е приета по смисъла на чл.266 ал.1 ЗЗД тъй като съгласно изрично уговореното (чл. 5 от консултантския договор) и предвид особеностите на същия , приемането е прехвърлено на трето лице – Комисията за избор на проекти по Наредба №36/27.08.2003г на МГЗ и изпълнителният директор на ДФЗ, който взема окончателното решение и сключва договор за субсидията . Били са нарушени правилата за одобрение, сключеният договор е бил обявен за нищожен и въззивният съд е отхвърлил довода на касатора , че решаващо за правото му на възнаграждение е одобряването на проектите и работата от възложителя , а не от органите по САПАРД.
Постъпила е и частна жалба от [фирма] срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение №422 от 27.06.2016г по т.д № 677/2015г на Варненски апелативен съд , изменил по реда на чл. 248 ал.1 ГПК въззивно решение в частта за разноските .В тежест на частния жалбоподател допълнително са присъдени разноски в размер на 22 277,30 лв. с оглед изхода на делото. Образуваното по нея ч. гр.д № № 60266/2016 г по описа на ВКС ІІІ г.о е присъдединено към настоящето дело с определение №434 от 22.11.2016г на ВКС ІІІ г.о .
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията по допускане до касационно обжалване е формулиран въпрос какви са предпоставките за прилагане презумпцията по чл.301 ТЗ. Изтъква се противоречие с реш. №154/2013г по т.д №1263/2011г на ІІ т.о и реш. №118/2011г по т.д№491/2010 ІІ т.о , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Според изтъкнатата практка по чл. 290 ГПК разпоредбата се прилага и относно приемане на работа от възложител съгласно чл. 264 ,ал.2 ЗЗД .Ответникът в настоящия процес е следвало да обори презумпцията за липса на представителна власт, което не е сторил и въззивният съд е следвало да счете работата за приета .
На следващо място е формулиран въпрос : влияе ли влязло в сила решение на наказателния съд по отношение на гражданския съд . Защитата изтъква наличието на влязла в сила оправдателна присъда , с която директорът на ДФ „Земеделие” е бил признат за невиновен по повдигнато му обвинение , свързано с одобрението на проекта и сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ. Касаторът поддържа,че съгласно чл. 300 ГПК обвързващата сила на присъдата обхваща гражданските последици на деянието ,неговата противоправност , което не е обсъдено от съда , като е налице противоречие с реш. №163/2011г по т.д№1025/2010 ІІ т.о.Решението не е приложено .
Поставен е въпрос може ли договор за консултантски услуги да включва в себе си договор за изработка .За разлика от първоинстанционния съд , приел че договора е за изработка , въззивният съд е тълкувал договора като такъв за консултанстси услуги , а твърдението на ищеца е било за смесен харектер, включващ физически и правни действия което съответства на установената практика на ВКС предвид реш. №5/2010 по т.д № 390/2010 І т.о ., което също не е приложено .
Поставен е въпрос когато съдът не е обсъдил възраженията на въззивника, води ли това до необоснованост на решението .Изтъква се наличието на практиката на ВКС в този смисъл с довода ,че въззивният съд извадково е разгледал две от възраженията в жалбата , а по отношение на останалите е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Цитираните решения по реда на чл. 290 ГПК не са приложени.
Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса кой закон има сила – този към момента на сключване на договора ,или този към момента на подаване на исковата молба . Сочи се липсата на съдебна практика. Изтъква се основният принцип , че в сила следва да е законът , действал при сключването на договора между страните през 2002г . Съдът е бил длъжен да приложи и подзаконовите нормативни актове , действащи към този , а не такива действащи към последващ момент , т.е следвало е да вземе предвид Наредба №14/18.05.2001г на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по САПАРД , която не предвижда „предварително одобрение” на проектите .
В отговор ответникът [фирма] изтъква , че не е налице основание да се допусне обжалване. Решаващо е в случая ,че приемането на изработеното не е поставено в зависимост от волята на възложителя , а от сбъдването на друг факт ,положителното решение на комисията по избор на проекти . По първия въпрос в изложението не са налице решаващи мотиви на въззивния съд , което да обосноват връзката му с делото . Предметът на настоящето дело не е идентичен с очертания в чл. 300 ГПК , т.к не се претендират граждански последици от престъпление. Искът е правно квалифициран още в доклада по делото и ищецът не е имал възражения.Последният формулиран въпрос също няма отношение към решаващите мотиви на съда, Касаторът цитира неприложима за отношенията между ДФЗ и [фирма] наредба от 2001г. Последният никога не е бил земеделски производител.Претендират се разноски по списък.
Постъпил е и отговор по частната жалба на касатора . Същата се оспорва като неоснователна .
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси.
Първият въпрос в изложението няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд и обстоятелствата по делото ,които са ги обусловили. Относно предпоставките за прилагане презумпцията на чл.301 ТЗ е налице установена практика на ВКС и разпоредбата се прилага и за търговец – възложител , приел извършена работа по чл.264 ал.2 ЗЗД Съдебната практика е последователна по въпроса, че съгласно чл. 264 ал. 2 ЗЗД при приемане от възложителя на извършената съгласно договора работа, той трябва да направи възраженията си , иначе работата се счита приета (реш. №. Претендираното от касатора правно разрешение е неприложимо към обстоятелствата в случая, тъй като съгласно договора , а и в съответствие с нормативната уредба на конкретните правоотношения с която договорът следва да е в съгласие , приемането на работата на довереника е от органите по програма САПАРД , а не от възложителя . Редът , по който органите по програмата ще упражнят правомощията си относно одобряване на проекта , не се определя от датата на сключване на договора между настоящите страни и този факт няма отношение към приложимия ред при одобряването. Органите по САПАРД на общо основание прилагат действащите (Наредба №36/27.08.2003г на МЗГ ) , а не отменени регламенти към своята дейност . Резултатът от нея правосубектните лица могат да предвидят като фактическо условие при договаряне помежду си , както е и в случая . От това не може да следва никакво правило , засягащо нормативните основания при действията на органи към момента на осъществявмането им .
Въззивният съд е изтъкнал особения характер на договора с предмет консултиране,подготовка и изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАПД и е приложил правилата на договора за изработка , на които обстоятелства ищецът е основал и вземането си. Отчетено е, че приемането на работата по смисъла на чл.266 ал.1 ЗЗД от възложителя е прехвърлено на Комисията за избор на проекти към агенцията. В случая по възраженията на възложителя ,че работата на ищеца не е била приета от Държавен фонд земеделие и при влязло в сила съдебно решение, прогласяващо в правоотношетнията между [фирма] и органа по финансовия механизъм нищожност на сключения договор №2246/14.08.2008г от ИД на ДФЗ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД , ответникът по иска не е бил в положение да оборва презумпцията по чл. 301 ТЗ за потвърждаване на действия по приемането на работата от своя страна.Поради това по първия формулира въпрос касационно обжалване не следва да се допуска .
Въпросът „влияе ли” влязлото в сила решение на наказателния съд по отношение на граждански съд, е зададен неточно до степен , която го лишава от конкретно и значимо с оглед изхода на делото правно съдържание. Не е отговорено на общо условие за формулиране на правен въпрос.Превратно се възприема съдържанието на цитираната практика на ВКС по въпроса за обвързващите предели на влязлата в сила присъда , касаеща случаите на съпричиняване . Отделно от това, цитираното съдебно решение на ВКС не е приложено ,не е коментирано съдържанието му във връзка с въпроса ,което е достатъчна основание за отклоняването му като основание за допуескане до касационно обжалване . По отхвърления иск за пълния размер на възнаграждението не се претендират граждански последици от деяние, осъществяващо престъпен състав , такова не установено и с влязлата в сила присъда. Установеното с присъда на наказателния съд , че директорът на ДФЗ не е извършил вмененото му престъпление по служба при ободряването на субсидията и сключването на договор не означава, че проектът е бил надлежно приет, а субсидията одобрена от ДФЗ. По въпроса за действителността на тези правни действия има друго влязло в сила съдебно решение , а не присъдата на наказателния съд .
Отговорът на третия поставен въпрос , може ли договор за консултантски услуги да включва договор за изработка е положителен , но отговорът няма да обуслови други решаващи изводи по произнесените от въззивния съд правни въпроси във връзка с претенцията на касатора , щом определящо за възнаграждението на консултанта в пълния уговорен размер е приемането на работата му – изготвен проект и цялата необходима за заданието специализирана документация от органите по САПАРД , в случая от съответна Комисия за избор на проекти като помощен орган и окончателно от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, който сключва договор. В случая е съдебно установено , че този договор е нищожен , като сключен без да е налице действително одобрение на комисията , водещо до нищожност поради липса на съгласие. Въпросът за разграничение на правата и задълженията при изработка и други договори , напр. за поръчка, има повече отношение към насрещната претенция на възложителя за връщане на вече платеното на консултанта при покриване на разноските по възлагане и изработване на плановете по заданието , но тази претенция, предявена с насрещен иск , е отхвърлена и въззивното решение е влязло в сила в тази част .
По процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд да изложи мотиви , в които да обсъди възраженията във въззивната жалба , също не е налице основание по чл. 280 ал.1т.1 ГПК, тъй като при обективното съдържание на въззивното решение в съобразителната му част не може да се приеме довода на касатора на противоречие с практиката на ВКС, по този въпрос. В изложението си касаторът не е посочил на кои конкретно негови доводи като въззивен жалбоподател не е отговорено
Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице по въпроса кой закон има сила към момента на посочените два факта, единият от които е от значение за материалните права (сключване на договора ) , а другият е процесуален факт с материалноправни последици (предявяване на искова молба). При конкретните факти по делото, единият отговор не е алтернатива на другия. Проставен твърде общо и отново без връзка с решаващите съображения на съда , въпросът в изложението има диференциран отговор , предвид характера на нормата (закона) и какви отношения регулира тя , дали процесуални или материалноправни , обуславящо е съдържанието на нормата и придаденото й от законодателя правно действие ,съответно естеството на правоотношението , регулирано от нея. За пълнота следва да се изтъкне и принципната несъстоятелност на тезата на защитата при обосновката на въпроса ,съображенията за което са изложени по- горе , във връзка с прилагането на нормативния ред от органите по програма САПАРД при одобряването на представени им проекти за безвъзмездно финансиране .
По частната жалба на [фирма] „ срещу определение №422 от 27.06.2016г по т.д № 677/2015г на Варненски апелативен съд.
Частната жалба е допустима по реда на чл. 274 ал.2 ГПК , по същество е неоснователна .
С обжалваното определение, по молба на [фирма] и по реда на чл. 248 ГПК въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските ,като допълнително е присъдил на молителя 22 277,30 лв ,т.е до пълния размер на заплатеният от Пазари ЕАД адвокатски хонорар, конкретно договорен за защита по въззивната жалба на „В. М.”.Първоинстанционното решение е било обжалвано от двете страни в различни негови части Въззивни жалби са приети за неоснователни и решението е потвърдено изцяло. Подлежащи на присъждане разноски във въззивното производство е удостоверил своевременно единствено жалбоподателят [фирма], като присъждането им е било и своевременно поискано.
След като първоначално е приел, че неоснователността на насрещните искове на Пазари ЕАД за сумата 7040,99 лв води до редуциране на разноските му за въззивната инстанция , с определението въззивният съд е ревизирал становището си.Отчитайки изтъкнатото в молбата на [фирма] наличие на два отделни договора за правна помощ и представителство , единият от 24.07.2015г с предмет защита срещу жалбата на насрещната страна и платено по него възнаграждение от 89 142,30 лв (с вкл. ДДС) с адв. М. А. , а другият договор е от 03.06.2015г ,също с адв. М. А. , при възнаграждение 2 468,42 лв (без ДДС) за защита по неговата жалба , въззивният съд е приел ,че разноските за защита по неоснователната жалба на насрещната страна [фирма] се дължат изцяло , както са направени , а разноските по другия договор не се дължат , те не са били и претендирани . По отношение на разноските по договора от 24.07.2015г с предмет защита срещу жалбата на насрещната страна въззивният съд е установил извършването им .
Оплакването в частната жалба е ,че в решението разноските правилно са били редуцирани и не е следвало да се уважава искането , съответно допълнително да се присъжда сумата 22 277,30 лв , до пълния им установен размер .
Оплакването е неоснователно и е подкрепено със съображения ,която нямат отношение към възлагането на разноски в производството по въззивно обжалване. Въззвният съд е бил съзиран с две въззивни жалби срещу първоинстанционното решение в различни негови части . Тъй като Варненски окръжен съд е отхвърил както първоначалния иск на В. М. О. , така и насрещния иск на ответника Пазари ЕАД,всяка от страните е обжалвала решението в частта , с която е отхвърлен нейния иск , съответно е упражнена защита по исковата претенция на насрещната страна пред Варненски апелативен съд като втора инстанция.С оглед на това е съобразен и различния предмет на двата отделни договора за адвокатска защита, което обосновава присъждането на разноските за ответника по неоснователната жалба Пазари ЕАД в пълния им размер, при липса на насрещно вземане за разноски, с което да се компенсират.
Касаторът дължи разноски на другата страна за адвокатска защита и в настоящето производство . Същите са установени от приложения към отговора „договор за консултантски услуги” с адв. М. А. от 08.06.2016г, който е за процесуално представителство и защита по делото , представен е и списък по чл. 80 ГПК , разноските са платени по банков път – както е уговорено , представено е платежно нареждане и е издадена фактура за сумата 89 142,24 лева , която сума следва да се присъди като разноски на основание чл.81 ГПК във вр чл. 78 ал.3 ГПК
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №43 от 29.02.2016г. по т.дело № 677/2015г. на Варненски апелативен съд
Оставя в сила определение №422 от 27.06.2016г по т.д № 677/2015г на Варненски апелативен съд
Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] да заплати на [фирма] [ЕИК] със седалище [населено място] , сумата 89 142,24 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .