3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
С., 23.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 922 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 59 от 24.02.2011 година по гр.д. № 597/2010 година на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 357, ал.1 КТ вр. с чл. 188, т.1 КТ, предявен от К. С. П. от [населено място] против ОУ „Х. Б.”, [населено място], област Стара З. за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със заповед № 239 от 30.04.2010 г. В решението е прието, че дисциплинарното наказание на ищцата, изпълняваща длъжността „старши учител” в ОУ „Х. Б.”, [населено място] е било наложено за допуснато системно нарушаване на дисциплината в учебните часове, което е дало възможност на ученик по време на учебни занятия да си нанесе оценки по различни предмети в дневника на класа. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено след приемане обясненията на учителя; че заповедта за наказание съдържа изискващото се съдържание по чл. 195, ал.1 КТ, както и че извършването на дисциплинарното нарушение е установено по безсъмнен начин, поради което искът за отмяна на дисциплинарното наказание е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от К. С. П.. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, както и относно извършването на дисциплинарното нарушение. Приложено е определение № 9 от 14.01.2009 г. по гр.д. № 4673/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд. Изложени са и доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 288, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът да възприеме за доказани факти въз основа на показанията на свидетели, които са допуснати за установяване на други обстоятелства.
Ответникът по касационната жалба ОУ „Х. Б.”, [населено място] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски за първоинстанционното производство по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба не е изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Изложените общи оплаквания против въззивното решение за нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Не е посочено кой от възприетите изводи на въззивния съд е в противоречие с практиката на съдилищата, нито е посочена противоречива съдебна практика. Приложеното определение по чл. 288 ГПК не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано.
Неоснователен е и доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 288, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос могат ли свидетелите да установяват факти извън тези, за които е допуснат разпита им. Несъмнено допустимостта на свидетелските показания са преценява от съда с оглед относимостта на фактите, които ще установяват към спорното правоотношение. Допуснатият до разпит свидетел обаче може да установи и обстоятелства извън тези, за които е допуснат разпита му, вкл. и по почин на съда, когато прецени че разпитването му е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото – чл. 173 ГПК, в който смисъл е налице установена практика на съдилищата.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски в първоинстанционното производство следва да бъде оставено без разглеждане. В производството по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд се произнася по разноските, направени в касационната инстанция. Дължимостта на съдебните разноски при отмяна на първоинстанционното решение е предмет на въззивното решение, редът за обжалване на което в частта му за разноските е с частна жалба в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 24.02.2011 година по гр.д. № 597/2010 година на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: