О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София,25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.03.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 864 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Б. И. П. от [населено място], чрез адв. М.П.-В. – ВАК, против разпореждане на състав на първо търговско отделение № 367 от 28.11.2013 год., по т.д.№ 536/2012 год., с което е върната като просрочена частната и жалба вх. на ВКС № 11104/25.11.2013 год. срещу прекратително определение на ВКС,ТК № 319 от 05.11.2013 год. , постановено по горепосоченото дело.
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му. Допълнително са развити и доводи във вр. с инкорпорирано в съдържанието на частната жалба евентуално искане, основано на чл.64 и сл. ГПК за възстановяване на срока за обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт на състав на касационната инстанция, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови връщане на подадената от адв.М.П.-В., в качеството и на представител по пълномощие на Б. П., частна жалба с вх. на ВКС № 11104/25.01.2013 год., на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че същата е просрочена, предвид датата на лично връченото на страната съобщение за съдебния акт на ВКС,ТК по т.д.№ 536/2012 год. – 12.11.2013 год. и установения с чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, който броен по правилото на чл.60, ал.2 ГПК, е изтекъл за последната на 19.11.2013 год./ вторник – присъствен ден/.
Разпореждането е процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С разпоредбата на чл.39 ГПК е създадено задължение за съда – когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, връчването задължително се извършва на това лице, а според общото правило на чл.38 ГПК, съобщението се връчва на адреса, посочен по делото.
Следователно, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 249 от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 397/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, възприетото разрешение в което, свързано с приложението на чл.39 ГПК се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, когато страната е преценила, че личното и уведомяване би било неуместно – затруднително или неудобно и е посочила съдебен адресат, считайки, че процесуалните и права биха били по- добре защитени по този начин и е уведомила изрично съда за това, последният не може да пренебрегне желанието на страната, гарантирано с нормите на процесуалния закон, изпращайки и съобщенията на друг адрес, поради което в разглежданата хипотеза чл.49 ГПК не намира приложение.
В случая видно от исковата молба ищецът изрично е посочил не само своя съдебен адресат – пълномощника си адв. М. П. – В. но и конкретен адрес за призоваването му като страна по делото, като употребеният в тази вр. израз „ със съдебен адрес за призоваване”, ясно подчертан и изписан със затъмнен шрифт, е достатъчен, за да се отрече евентуално съмнение относно адреса, на който е следвало да му бъдат връчвани съдебните книжа и съобщения, предвид вписания в титулната част различен адрес на неговото обитаване.
Гореизложеното позволява да се приеме, че извършеното лично на страната връчване на определение № 319 от 05.11.2013 год., по т.д.№ 536/2012 год. на І т.о. на ВКС е ненадлежно и като опорочило процесуалните и права, гарантирани с нормата на чл.39 ГПК, не би могло да породи целените с него правни последици, вкл. да постави началото на срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Затова и според настоящия съдебен състав, тези правни последици, една от които е започване теченето на преклузивния срок за упражняване правото на частна жалба от страна на ищеца по делото, са настъпили едва с връчване прекратиления съдебен акт на І т.о. на ВКС на посочения от последния съдебен адресат – пълномощника му адв.П.-В. на 14.11.2013 год.. Броен от тази дата по правилото на чл.60, ал.4 ГПК едноседмичният срок по чл. 275, ал.1 ГПК за страната – Б. И. П. не е изтекъл към 20.11.2013 год. – датата на пощенското клеймо на подадената от същата частна жалба вх. на ВКС № 11104/ 25. 11. 2013 год., поради което предходният състав на І т.о. на ВКС е дължал произнасяне по основателността и.
Водим от горното и на осн. чл.274, ал.2, пр.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 367 от 28.11.2013 год., по т.д.№ 536/2012 год. на І т.о. на ВКС.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по основателността на подадената от Б. И. П., чрез адв. М.П.- В. частна жалба вх. на ВКС № 11104/25.11.2013 год., с пощенско клеймо на плика 20.11.2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: