Определение №219 от 26.3.2015 по търг. дело №699/699 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 219

София,26.03.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 699 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу тази част от Решение № 314 от 28.11.2013 год. по т.д.№ 178/2013 год. на Великотърновски апелативен съд с която е потвърдено Решение № 314 от 28.11.2013 год. по гр.д.№ 21541/2007 год. на Великотърновски окръжен съд. Приел е за основателен до размера на 234233.35 лв., предявеният от И. Л. Т. срещу [фирма] иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, [фирма] сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Може ли един междинен счетоводен баланс, който е изготвен при нарушение на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, може да бъде основание за изплащане на паричната равностойност на напусналия дружеството съдружник при хипотезата на чл.125 ал.3 ТЗ
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по жалбата И. Л. Т., чрез процесуалните му представители, в който се сочи, че липсва основание за допускането на касационен контрол. Съдържа се и становище по основателността на жалбата. Няма искане за присъждане на разноски.
Няма спор, че ищецът И. Л. Т. е бил съдружник във [фирма], както няма спор и относно обема на дружественото му участие и момента на прекратяването на членството – 24.02.2012 год. (датата на изтичане на тримесечния срок на предизвестие). Няма спор, че имуществените последици по чл.125 ал.3 ТЗ е следвало да бъдат уредени в 60-дневен срок, считано от тази дата, съгласно дружествения договор. Претенцията на И. Л. Т. е предявена по съдебен ред преди изтичането на този срок, поради което обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва е присъдено, считано от по-късната дата. Относно началната дата на забавата, като необжалвано от Т., първоинстанционното решение е влязло в сила.
Бил е съставен междинен счетоводен баланс към дата 29.02.2012 год., който не е бил оспорен своевременно. Независимо от това, с оглед тезата на ответното дружество относно това, коя методиката за изготвяне на баланса следва да бъде приложена, пред инстанциите по същество са събирани допълнителни доказателства (единична и тройни съдебни експертизи). Тезата на [фирма] е, че при изготвяне на междиния баланс е следвало да бъде приложена и обезценка на активите, което не е сторено. Подържана е и теза, че е следвало да бъдат изключени несъбрани вземания, станали изискуеми преди повече от 5 години по отношение на които е следвало да бъде приложена погасителна давност. Въззивният съд е зачел заключението на тройната счетоводна експертиза, според която счетоводството на дружеството е било водено редовно, спазвани са Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, не са били правени обезценки на активите през предходни периоди, старите вземания съществуват счетоводно. От това е обусловен и размерът на присъдената на Т. сума.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице соченото основание за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Липсва основание за допускане на касационен контрол по отношение на поставения въпрос. Както бе посочено по-горе, съставът на ВТАС се е позовал на заключението на експертизата, основаваща изводите си на пряка преценка на междинния баланс на дружеството, като „вярно и честно отразяващ имущественото и финансово състояние”, при прилагане на Националните счетоводни стандарти Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Формулираният от касатора въпрос не е правен, а по естеството си съставлява твърдение, че междинният баланс е бил изготвен в нарушение на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, което твърдение не намира опора в изводите на съда и в доказателствата по делото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 314 от 28.11.2013 год. по т.д.№ 178/2013 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top