1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
ГР. София, 27. 02. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.02.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6780/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №1997/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от А. Б. срещу общината искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „медицинска сестра”, извършено със заповед на кмета от 31.01.14 г., на осн. чл.328, ал.1,т.2 и 10 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост на постановените от въззивната и първата инстанция решения по делото. Твърди, че по реда на чл.131 ГПК на общината е изпратена за отговор друга искова молба – за неизплатена част от трудово възнаграждение, и общината е отговорила на нея, като е организирала защитата си по делото съобразно предмета й.
ВКС намира, че не е налице соченото от касатора общо основание за допускане на обжалването. Оплаквания за вероятна недопустимост на първоинстанционното решение ответникът по иска / сега касатор/ е навел и като въззивник пред ОС. Въззивният съд ги е приел за неоснователни при данните по делото, че на ответника е връчен за отговор препис от искова молба №3892/14 г., с която са предявени искове по чл.344, ал.1 КТ. Връчен му е препис от разпореждане на първоинстанционния съд от 9.05.14 г. с доклад по тази искова молба. С разпореждането ответникът е бил задължен да представи и е представил доказателства във връзка с исковата молба по чл.344, ал.1 КТ, представляван е в съдебно заседание и е участвал в делото. Връчен му е препис от първоинстанционното решение, с което исковете по чл.344, ал.1 КТ са уважени.
В производството пред въззивния съд, което е продължение на първоинстанционното по предявените искове – ТР №1/13 г. ОСГТК, ответникът по исковете – въззивник не е заявил конкретни доводи и обстоятелства във връзка с правилността на постановеното по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ първоинстанционно решение, а само вече посочените и приети за неоснователни оплаквания за недопустимостта му.
При тези данни по делото ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е недопустимо и с това не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването му.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1997/14 г. от 28.07.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: