О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 27.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.03.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1709 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Л. Б., като синдик на [фирма] /н/, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 419 от 25.02.2014 год., по в.т.д.№ 2511/2012 год., в частта, с която след отмяна на решение №15 от 21.03.2012 год., по т.д.№ 72/2010 год. на Врачанския окръжен съд, при условията на чл.271, ал.1, пр.1 ГПК е уважен предявения от синдика на „КОЛОР И.” Е./н/ специален отменителен иск по чл.647, т.7 ТЗ, в редакцията на закона, обнародвана в ДВ, бр. 38/ 09. 05. 2006 год. и е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КОЛОР И.” Е./н/, [населено място] сключената на 10. 11.2009 год. между това търговско дружество, като прехвърлител и [фирма] /н/, като приобретател, продажба на обособена част от търговското предприятие на същото, допълнен със споразумение от 01.03.2010 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на елементите от фактическия състав на чл.647, т.7 ТЗ, в правноважимата редакция на ТЗ, т.е. преди изм., обнародвано в ДВ бр. 20/2013 год., касаторът счита за необоснован извода на въззивния съд, че процесната разпоредителна сделка е увреждаща кредиторите на несъстоятелността на „КОЛОР И.” Е./н/, като са изложени подробни доводи за необходимостта в процеса да е установено конкретна и пряка, а не хипотетична увреда, за каквото счита определената от изслушаната експертиза по- висока продажна цена на отделните имоти.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния изход на делото въпроси на материалното право: 1.„ Дали увреждането на кредиторите на несъстоятелността, предвидено в закона като условие една сделка да бъде прогласена за относително недействителна следва да се разглежда абстрактно, хипотетично, или следва то да е конкретно, пряко и настоящо?” и 2. „ Дали две дружества, чиито представители са свързани лица по см. на § 1, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ДР на ТЗ, прави и дружествата свързани лица?”
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК , въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение решаващият състав на Софийски апелативен съд, сезиран с конститутивен иск по чл.647, т.7 ТЗ, в редакцията на закона до изм. му в ДВ бр.20/2013 год. от синдика на обявеното в несъстоятелност търговско дружество на „КОЛОР И.” Е./н/, със седалище [населено място], след обстоен самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че процесната сделка, с която на 10.11.2009 год. това ЮЛ- търговец е прехвърлило обособена част от търговското си предприятие, включваща шест недвижими имота – самостоятелни обекти на правото на собственост, представляващи апартаменти и гаражи, в сграда, находяща се в [населено място], с административен адрес- [улица] на [фирма] /н/, [населено място] срещу уговорена в допълнително споразумение от 01.03.2010 год. цена от 104 649.04 лв. има увреждащ кредиторите на несъстоятелността характер, поради което е недействителна спрямо последните. При изграждане на правния си извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл.647, ал.1 т.7 ТЗ /ДВ бр. ДВ, бр. 38/09.05.2006 год./ въззивният съд се е позовал на периода, в който разпоредителната сделка е извършена, степента на родство, в която се намират физическите лица, осъществявали органно представителство на двете ЮЛ- търговци, както и на занижената със 176, 672 лв., според заключението на изслушаната съдебно – техническа експертиза, цена на прехвърленото имущество спрямо средната пазарна цена на отделните недвижими имоти, включени в продадената обособена част.
Позовавайки се на дефинитивната норма на § 1, ал.1, т.1 ДР на ТЗ и разширеното от ал.2 на § 1 ДР на ТЗ приложно поле на същата въззивната инстанция е счела, че в горепосочената категория на свързани лица попадат и ЮЛ, страни по извършена в подозрителния двугодишен период разпоредителна сделка, респ. са съдружници в такива ЮЛ- търговци, чието органно представителство е осъществено от физическите лица, намиращи се в степен на родство по см. на §1, ал.1, т.1 ДР на ТЗ, както е в разглеждания случай, в който представителите на ТД -прехвърлител и на ТД –приобретател са не само съдружници в същите, респ. единият от тях – едноличен собственик на капитала на Е., но са баща и син.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд е единствено вторият от поставените от касатора материалноправни въпроси, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание – допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че касаторът въобще не е мотивирал в какво се изразява значението на разрешаването на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с оглед дадените задължителни за съдилищата в РБългария указания в т.4 на ТР № 1/19. 02.2010год. на ОСГТК на ВКС, което само по себе си изключва задължение за касационната инстанция да се произнесе по визирания критерий за селекция, обстоятелството, че разпоредбата на § 1, ал.2 ТЗ е ясна и вътрешно непротиворечива, а по приложението и е формирана практика на ВКС, която няма обществена и правна необходимост за бъде изоставена и с която въззивният съд изцяло се е съобразил, сочи на неприложимост на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до другия правен въпрос, освен, че той е некоректно зададен, предвид заключението на изслушаната специализирана експертиза за значително по- високата пазарната цена на недвижимите имоти, включени в процесната обособена част на предприятието на ЮЛ- прехвърлител от престираната по договора, той не е свързан с приложението на конкретна правна норма, явява се самият той хипотетичен и доколкото по него, така както е формулиран, въззивният съд въобще не се е произнесъл, не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Затова, единствено за прецизност следва да се посочи, че изражението на конкретното увреждането на кредиторите на несъстоятелността на търговското дружество- прехвърлител е винаги фактически – обусловен всякога от наведените в исковата молба и доказани в хода на процеса факти и обстоятелства по отделното дело.
Правилността, обаче, на самата преценка на решаващия съд относно увреждащия, или не характер на отчуждителната сделка, т.е дали тя е изградена в съгласие с доказателствения материал по конкретното дело или не, която в случая касаторът оспорва, е относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което подлежи на проверка от ВКС при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК настоящият съдебен състав не се произнася по отговорността за същите.
Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 419 от 25.02.2014 год., по в.т.д.№ 2511/ 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: