5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 668/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр.София, 29.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 668/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. А. от [населено място], общ.Д., подадена чрез процесуалния й представител адвокат В.З. от АК-К. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 23.03.2011 год. по гр.дело № 853/2011 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Дупнишкия районен съд от 06.10.2010 год. по гр.дело № 1506/2009 год. в частта относно отхвърления иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от ищцата-касатор срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 11052 евро/с левова равностойност 21 615,83 лева/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задълженията по сключен между страните на 13.03.2006 год. предварителен договор за строителство и продажба на жилище в новострояща се сграда в [населено място], [улица].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал клаузите на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, съдържащ елементи на договор за строителство относно уговорената степен за завършеност на процесния обект и процедурата по въвеждането му в експлоатация като краен етап от строителния процес.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по редица материалноправни и процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, които обобщени се свеждат до следното: 1. С какъв акт продавачът по предварителен договор за продажба, съдържащ елементи на договор за изработка, предава построеният самостоятелен обект и допустимо ли е със свидетелски показания да се установява факта на предаване и приемане на работата. 2. В случай, че страните не са уговорили изрично степен на завършеност на обекта „груб строеж”, коя е приложимата норма по ЗУТ като условие за изпълнение на договора относно изграждането и прехвърлянето на апартамента като самостоятелен обект за ползуване.
Ответникът по касационната жалба „Ю И К”, [населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото предмет на касационната жалба е въззивното решение на ОС-Кюстендил в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно отхвърления иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка за забава от страна на продавача-строител с повече от 30 дни спрямо уговорения в чл.5 срок на задълженията му по сключения между страните предварителен договор за продажба на жилище, съдържащ елементи на договор за изработка. Съгласно цитираната договорна клауза, продавачът се задължава да построи и предаде на купувача недвижимия имот до 30.09.2007 год. в описания вид, като са изпълнени конкретно изброените в шест точки строителни работи. Според чл.9 от договора прехвърлянето на собствеността по нотариален ред се извършва след изплащане от страна на купувача на последната вноска и окончателната сума на уговорената цена. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че през месец септември 2007 год. процесният апартамент е бил изграден и предаден на ищцата от ответното дружество в срока и вида уговорен с чл.5 от договора и тя е започнала довършителни работи в него. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че липсва правно основание да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя за заплащане на претендираната неустойка, тъй като с оглед конкретните уговорки в чл.5 от договора относно вида и обема на строителните работи ответникът е изпълнил в срок облигационните си задължения и не дължи неустойка за забавено изпълнение по чл.11, ал.1 от договора. Изложени са и допълнителни доводи за неоснователност на иска, тъй като видно от представеното удостоверение № 166/19.03.2007 год. на [община], към този момент сградата е изградена в груб строеж, с положена вътрешна мазилка, с изградена ВиК и ел.инсталация и поставена външна дограма и монтирани олуци и водосточни тръби и съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗУТ във вр. с пар.5, т.46 от ПЗР на ЗУТ е било възможно извършването на прехвърлителни сделки на обектите в нея при посочената степен на довършеност на сградата и процесния апартамент. В тази връзка по-късното въвеждане на сградата в експлоатация през месец май 2009 год. не е законово условие за продажбата на процесния апартамент. Според чл.9 от договора, обаче, прехвърлянето на собствеността по нотариален ред се извършва след окончателното изплащане на уговорената цена от страна на купувача, а по делото е безспорно, че той не е изплатил последната вноска към момента на предявяването на иска пред съда.
Поставените от касатора процесуални въпроси в т.2.1, 2.2, 2.3 и 2.4 от жалбата са свързани с начина на доказване на спорния по делото факт относно момента на предаване на процесния апартамент, обосноваващ изпълнението спрямо уговорения срок на поетото в чл.5 от договора задължение на продавача да построи и предаде на купувача обекта в описания вид. Съгласно трайноустановената практика на ВКС, когато възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя по договора се счита, че работата е извършена и приета от възложителя чрез конклудентни действия – в този смисъл е решение № 250/11.01.2011 год. по т.дело № 535/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Съгласно чл.127 ГПК/отм./ доказването на твърдяните факти е изцяло в тежест на страната, която се позовава на тях и може да бъде извършено с допустимите по ГПК доказателствени средства. Нито законът, нито клаузите на процесният договор за изработка предвиждат фактът на предаването да бъде удостоверен с изричен писмен документ. Не е налице и предвидената в чл.133 ГПК/отм./ забрана за допускане на свидетелски показания, тъй като в случая не се касае за установяване на правна сделка, за действителността на която законът изисква писмен акт, нито е налице някоя от останалите хипотези изброени в посочената правна норма. Анализирайки събраните по делото доказателства и тълкувайки съдържанието на клаузите на процесния договор от 13.03.2006 год. по правилата на чл.20 ЗЗД съдът е направил извода, че процесният апартамент е бил изграден и предаден на ищцата в срока и вида уговорен в чл.5 от договора, след което тя е започнала да извършва довършителните работи. В тази връзка въпросът за дължимостта на претендираната неустойка и изпълнението на насрещните права и задължения на страните по делото е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело, а не от неправилно разрешение на поставените от касатора правни въпроси. Що се касае до извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал, същата е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Аналогично е положението и по поставения въпрос в т.2.5 от изложението дали предвидената в чл.5 от договора степен за завършеност на обекта при предаването му на купувача за извършване на довършителните работи представлява груб строеж, който въпрос е фактически, а не правен. В случая от значение за изхода на спора е факта дали подробно описаните в цитирания текст на договора СМР са били извършени в уговорения срок от изпълнителя към момента на фактическото приемане на процесното жилище от възложителя, с който срок е обвързана претендираната на основание чл.11, ал.1 процесна неустойка за забавено изпълнение. Що се касае до съдържанието на понятието „груб строеж” същото има легално определение в пар.5, т.46 от ЗУТ, която норма е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. Съгласно цитираната разпоредба „Груб строеж” е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите страни и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи”. Следователно вида и обема на довършителните работи е въпрос на конкретна уговорка на страните по договора.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 23.03.2011 год. по гр.дело № 853/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ