3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място] 3.04. 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.дело № 1825 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Роза Р. П. и Л. Р. Р. срещу определение № 19 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 5/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение от 9.10.2012 г. по гр.д. № 218/2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено решение на Районен съд, [населено място] от 10.05.2012 г. по гр.д. № 690/2011 г. в частта, с която е уважен предявеният срещу С. И. М. иск по чл.109 ЗС за възстановяване фактическото положение на изградената ограда между имоти с идентификатор 48489.13.348 и 48489.13.349 по кадастралната карта на [населено място] и е отхвърлен предявения иск, като е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне и на иска за премахване на незаконно изградена постройка в имот с индентификатор 48489.13.349., и е прекратено производството по делото. Излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по частната жалба – С. И. М. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. констатира, че частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да разпореди връщането на касационната жалба, съставът на ІІ г.о. на ВКС е приел, че същата е подадена по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лева, което, по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
От доказателствата по делото се установява, че данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на защита по негаторния иск с правно основание чл.109 ЗС е 3924.90 лева /видно от удостоверение за данъчна оценка, находящо се на л. 19 от кориците на първоинстанционното дело, това е оценката на ? ид.ч. от дворно място с идентификатор 48489.13.348, собственост на жалбоподателите/. Искът по чл.109 ЗС е оценяем, като цената му се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК- в размер на данъчната оценка, каквато е приложена по първоинстанционното дело.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите , че искът е неоценяем и като такъв бил приет от първоинстанционния съд, който приел внесената държавна такса в размер на 50 лева, като по неоценяем иск. С разпореждане от 14.12.2011 г. съдът е приел, че искът е оценяем и дължимата държавна такса се определя по реда на чл. 71, ал.2 вр. чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
Неоснователен е и доводът, че данъчната оценка на имота е 43475.20 лв., като в нея се включва и построените в имота жилище и гараж. От изложеното в исковата молба и петитума на същата се установява, че предмет на защита по предявените негаторни искове е правото на собственост на ищците върху поземления недвижим имот, но не и изградените в него постройки.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като съгласно чл.280, ал.2 ГПК от касационен контрол са изключени въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска под 5 000 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 5/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Роза Р. П. и Л. Р. Р. срещу решение от 9.10.2012 г. по гр.д. № 218/2012 г. на Монтанския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: