6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 03.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1472/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. А. М. и К. А. М. и касационна жалба на А. Д. и К. М. в качеството им на упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД / н/ против решение №339 от 11.02.2019г. по т.д.4079/2018г. на Софийски апелативен съд.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на А. А. М. и К. А. М.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решение №138/19.01.2018г. по т.д. 3575/16г. на СГС, с което след посочване на намаляване на размера на вземането на Т. М. е определено и включено вземане на касаторите и е посочен ред за удовлетворяване на тези вземания- чл.94,т.4б ЗБН. При така цитираното от страната като диспозитив на решението и очертано като предмет на обжалване е поддържано, че касационна жалба е единствено по отношение на посочения ред за удовлетворяване на вземанията, включени в списъка от първата инстанция.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез адв. М. М. са очертали предмета на обжалване Изложили са накратко доводи по отношение на правилност на решението в другите му части и са посочили, че неправилно, обаче, съдът е постановил в обжалваната част поредност на удовлетворяване на включените в списъка вземания по чл.94, т. „4Б ЗБН / в ред му ДВ чл.62/15г./, а не правилната, според страната, разпоредба на чл.94 в ред. бр.67 /03г. Подробно са развити оплаквания за неправилност на така постановения резултат и в заключение е формулиран въпроса – „ По реда на коя законова разпоредба следва да се определя поредността на удовлетворяване на вложител придобил вземането си срещу банката в несъстоятелност, въз основа на договор за цесия, сключен и съобщен на длъжника преди 20.06.2014г. – датата на поставяне на КТБ под особен надзор”. Този въпрос е поставен в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, Обоснована е първата хипотеза на основанието формирана практика на съдилищата, за която, обаче не се твърди, че е неправилна а тъкмо обратното. Обобщено е в заключение, че липсвала задължителна практика по въпроса. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване в атакуваната от тях част. Поставеният от тях въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, който не го е разглеждал в поддържания от страната контекст, нито с неговото процедиране. Същият не е включен в оплакванията на страната във въззивната жалба, поради което и не може за първи път да бъде поставян пред настоящата инстанция. Извън това, съдът не е обосновал в своите мотиви различен от приетия от първостепенния съд ред на удовлетворяване и на вземанията в отменената част на акта, с който са добавени суми към тези, с които вложителите са включени в списъка. Различното обективиране на тази воля в диспозитива на акта, съставлява очевидна фактическа грешка и се отстранява не по реда на касационното обжалване, а по друг процесуален ред, който предполага както служебното й отстраняване, така и възможност всяка от страните да го поиска. Правилността на изводите на съда, с оглед приетия от него ред за удовлетворяване не е предмет на тази фаза на производството и не може да обосновава основание за допускане на касационно обжалване. Т.е. и въпроса съдържателно не съответства на решаващите изводи на състава в тази насока..
Достатъчна е липсата на общо основание за да не бъде допуснато касационно обжалване. Оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава са ирелевантни към поддържаното основание, което и не е обосновано като допълнителен критерий, съгласно разяснената му дефинитивност с т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г.
При така заявеното изложение решението в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване
По касационната жалба на А. Д. и К. М. в качеството им на упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД / н/:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, страната е поддържала основания по чл.280,ал.1, т.3 и чл.280,ал.2 ГПК.Страната общо е твърдяла, че тези две основания били налице, тъй като с постановеното съдебно решение не можели да настъпят целените правни последици, тъй като първоинстанционният съд бил приложил разпоредбата на чл.94,ал.1, т.4б ЗБН. Поддържали са и недопустимост на съдебния акт, тъй като според страната исковата молба била нередовна, поради липса на правен интерес.Тази липса страната е извела от разбирането си, че дарителят и надарените лица /имали стремеж чрез дарствения акт да се удовлетворят нерегламентирано от ФГБВ, а в исковата молба били поддържали, че дарствената цесия е с оглед създаване на съвместен влог, без да се отчита забраната в разпоредбата н чл.4,ал.3 ЗТВБ/отм./, с който се въвеждала забрана цесионерите придобили права по влог да получат гарантираните суми.По отношение на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК лаконично е отбелязано, че решението било такова, тъй като изводите на съда не отговаряли на действителното състояние на материалните правоотношения и било в нарушение на правилното прилагане на материалния закон. Посочено е още, че във връзка с изложеното се очертавали група въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като са поставени пет въпроса пряко свързани с конкретния казус и становището на страната по него, а други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. Доводите за това, че според касатора съдът се е произнесъл по неприложима правна норма, доколкото първостепенния съд още е обосновал конкретно нейното приложение е оплакване по съществото на спора – за неправилност на изводите и няма относимост към основанията по чл.280, ал.2, предл.първо и второ ГПК, както е поддържала страната.Липсва и противоречие в решението по отношение на приложимата норма В тази връзка касаторът не е съобразил решаващите мотиви на състава, съобразно които приложим е ред за удовлетворяване, приет от първостепенния съд, както вече бе посочено по повод жалбата на другата страна. Правно необосновано е и твърдението за недопустимост на съдебният акт / която се разглежда служебно от съда и без да са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК/, поради нередовност на исковата молба. Тази нередовност, страната е обосновала с разбирането си, че всъщност касаторите с възражението си целяли заобикаляне на закона и неправомерно удовлетворяване от Фонда за гарантиране на вземанията. Това оплакване няма никаква относимост към нередовността на исковата молба, почива на съображения, които не са правни и съответно не обуславят съдържанието на правният интерес на възражението, дотолкова, доколкото негов предмет е искането за включване в списъците на приети вземания и на получилите части от влога на вложител по реда на дарението и съответно имащи самостоятелни права върху тези части, преди поставянето на банката под особен надзор. Или, правният интерес от възражението по чл.66, ал.6 ЗБН ,което е процесуална възможност за всяка страна, която счита, че има качеството вложител, не се определя от предположенията за злоупотреба с права направени от противната страна. Т.е. на това основание, така поддържано оплакването на касатора е неоснователно, а решението е допустим съдебен акт.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е поддържала лаконично с оглед общи оплаквания за неправилност на изводите, а не за очевидна неправилност, като само е го е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Касаторът не обосновава и довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси не са релевантни, тъй като не са свързани с решаващите изводи на състава, а съдържат общи оплаквания на страната за неправилност на решението. Но дори и такъв да бъде изведен от тях, въпреки, че настоящата инстанция няма такова задължение, то по допълнителния критерий не са сочени каквито и да било аргументи, съобразени с разяснената дефинитивност на основанието с т.4 на ТР ОСГТК № 1 / 09г.
С оглед горното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №339 от 11.02.2019г. по т.д.4079/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: