О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№219
гр. София, 31.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4366 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 13624 от 03.10.2016г. на П. Й. С. срещу определение № 3066 от 09.09.2016г. на Софийския апелативен съд постановено по ч.гр.д. № 3417/2016г., с което е отхвърлена молбата му за предоставянето на правна помощ за касационната инстанция и за освобождаване от дължимата държавна такса по частна касационна жалба.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и предоставяне на правна помощ за приподписване на подадената частна касационна жалба с вх. № 8341 от 24.08.2016г. пред Върховния касационен съд и освобождаването му от внасяне на дължимата държавната такса в размер на 15лв., поради невъзможността да я заплати.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното определение № 3066 от 09.09.2016г. по ч.гр.д. № 3417/2016г. на Софийския апелативен съд е отказано предоставянето на правна помощ на П. Й. С. за приподписване от адвокат на подадената от него частна касационна жалба срещу постановено по делото въззивно определение, както и е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса по частната касационна жалба. Решаващите съображения на съда по първото искане са, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно недопустима, което обстоятелство в конкретния случай е възприето по отношение на заявената от молителя претенция, както от първата, така и от въззивната инстанция, съобразно мотивите на постановените по делото две определения. Затова, предоставянето на правна помощ е неоправдано съгласно чл. 24 З.. Второто искане – за освобождаване от държавна такса съдът е намерил за неоснователно, констатирайки че с оглед минималния размер 15лв. на дължимата по делото държавна такса, тя е постижима от всеки дееспособен правен субект, домогващ се да сезира касационната съдебна инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира определението за правилно в първата му част и за неправилно във втората.
Искането за правна помощ на П. Й. С. се отнася до осъществяване на процесуално представителство за приподписване на частна касационна жалба. Принципно в тази хипотеза правна помощ се допуска, доколкото без нея страната не би могла да осъществи правото си на касационно обжалване на въззивното определение. В случая съдът е обосновал отказа си с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т.1и 2 З., според която правна помощ не се предоставя когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и ако претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Тези съображения следва да бъдат споделени. Предявените от П. С. искове са срещу Окръжен съд Стара Загора, Пловдивски апелативен съд и Върховния касационен съд за осъждането им да заплатят обезщетения за вреди, причинени от постановени съдебни актове вследствие нарушаване на материалноправните /НК/ и процесуалноправните /НПК/ правила при осъждането му за извършено престъпление. Исковете са намерени за недопустими от двете съдебни инстанции предвид приетото в Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. по тълк.д. № 5/2013г. на ОСГК на ВКС, че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 З. /ред. преди ЗИД на З. – ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Затова посочените ответници, които са органи на съдебната власт, не са пасивно процесуалноправно легитимирани да представляват държавата по предявените от П. С. искове. При тези обстоятелства предоставянето на правна помощ наистина не би могло да донесе полза на ищеца при обжалване на преграждащото определение на въззивната инстанция, поради което се явява неоправдано, както е приел Софийски апелативен съд.
Искането за освобождаване от държавна такса се явява основателно. Видно от представената декларация жалбоподателят не притежава никакво имущество, няма никакви доходи и независимо от ниския размер на таксата, следва да се приеме, че не разполага със средства да я заплати. По същите причини той вече е бил освободен от внасяне на таксата по подадената частна жалба пред Софийски апелативен съд / с разпореждане от 11.07.2016г. по гр.д. № 9578/2015г. на Софийския градски съд/.
Предвид изложеното обжалваното определение на Софийския апелативен съд следва да бъде потвърдено в частта по отказа да се предостави правна помощ и да бъде отменено досежно отказа за освобождаване от държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3066 от 09.09.2016г. на Софийския апелативен съд постановено по ч.гр.д. № 3417/2016г. в частта му, с която е оставено без уважение искането на П. Й. С. за предоставяне на правна помощ.
ОТМЕНЯ посоченото определение в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса и вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал.2 ГПК П. Й. С. от внасяне на държавна такса за обжалване на определение № 2504 от 20.07.2016г. по ч.гр.д. № 3417/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: