Определение по т.д. №1179/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 219
гр. С., 05.04.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1179/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. дружество „Б. скали”-гр.Б. срещу решение №357/22.04.2010 г.на С. апелативен съд по гр.д. №1438/2008 г., с което е потвърдено решение № 81 от 28.02.2007 на Окръжен съд –София г.по гр.д. №674/06 г. в обжалваната част, с която касаторът е осъден да заплати на Б. А. Р. като [фирма] –гр. К. и ищец по насрещен иск сумата от 264 504 лева-част от дължимата стойност на довършителни работи и оборудване в обект „ нощен бар” , съгласно договор за наем от 01.12.1991 г..
Постъпилата във ВКС на 18.03. 2011 г., изпратена по пощата на 17.03.2011 г. допълнителна жалба от същия касатор не следва да се разглежда, тъй като е подадена след срока по чл. 283 от ГПК.
Излагат се доводи и оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска на касатора .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на съдилищата , както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по насрещния иск Б. А. Р. като [фирма] –гр. К. се явява правоприемник на правата на наемателя по договор за наем –т.6, сключен на 01.12.1991 г. между [фирма] в горното качество и ответника по насрещния иск ТД”Б. скали” като наемодател за отдаване под наем на туристическия дом в[населено място] със срок на действие десет години. В цитираната уговорка в т.6 от договора страните по него са постигнали съгласие , че наемателят довършва и оборудва обекта като нощен бар за своя сметка, като обаче стойността на тези довършителни работи и оборудването се заплащат по действащите в момента на прекратяването цени. Договорът е прекратен с изтичането на срока на действие, т.е. на 01.12.2001 г., към която дата се установява от доказателствата, че стойността възлиза на 320 005 деном.лева, като разликата над присъдената сума е присъдена на ищеца с влязли в сила съдебни решения по предявени частични искове на същото основание между същите страни. Съставът на въззивния съд приема, също така, че след смъртта на наемателят ЕТ ,предприятието му като съвкупност от права и задължения и фактически отношения е преминало в патримониума на С. А. П. като [фирма], съгласно съдебно решение № 698/11.11.1997 г. за вписване на това обстоятелство по ф.д. № 837/90 на Видинския окръжен съд. С договор сключен на 01.04.2001 г. между С. А. П. и ищеца Б. А. Р. като ЕТ”Р. турист-Б. Р.”правата по договора за наем са прехвърлени на последния, който е встъпил и като съдлъжник по задълженията към наемодателя. Този договор е съобщен на ТД Б. скали” с нотариална покана №181 / 02.04.2001 г.. Във връзка с оспорването на подписа на прехвърлителя на правата С. А. П. в договора сключен на 01.04.2001 г. между С. А. П. и ищеца и съгласно указанията на ВКС в решение №387 801.07.2008 г. по т.дело №109/2008 г. , с което е отменено първото въззивно решение по спора са приети заключенията на една еднолична и две тройни графологични експертизи . Решаващият състав е обосновал извода си, че подписът под този договор е именно на прехвърлителя, доколкото едната тройна експертиза е подписана с особено мнение , а втората тройна експертиза с три нови вещи лица е категорично в тази насока..
Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора тези за тълкуването на уговорката в т.6 от договора за наем , с оглед изясняване действителната воля на страните в насока „защитна клауза”, може ли да се дължи заплащането на подобрения в имота при положение, че същите са направени без строителни книжа, за възможността да се продават права и задължения по наемен договор, за правната природа на договора от 01.04.2001 г. и за разминаванията в мнението на едно вещо лице-участник в състава на едната от двете тройни експертизи с мнението изразено в друго свое заключение .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., от значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая жалбоподателят повдига като обуславящ правен въпрос първо този за тълкуването на уговорката в т.6 от договора за наем , с оглед изясняване действителната воля на страните в насока „защитна клауза”. По делото обаче липсват данни този въпрос да е надлежно навеждан по пътя на възражение разгледано от решаващия съд в рамките на производството по същество на спора. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК от страна на касатора се сочи / под погрешен номер и дата/ отменителното решение на ВКС като съдържащо указания за разглеждане на този въпрос от въззивната инстанция . В действителното отменително решение №387/01.07.2008 г. по т.д. № 109/2008 г.на ВКС няма данни за това. Ето защо не се обосновава този въпрос да има качеството обуславящ изхода на спора по гореизложените критерии за това.
Въпросът, дължи ли се заплащането на подобрения в имота при положение, че същите са направени без строителни книжа също е несъотносим към конкретния предмет на спора, който се основава на договорно задължение на наемодателя към наемателя за заплащане на разноски за довършителни работи и оборудване на наетата вещ , а не на вземане за подобрения в чужд имот по ЗС.
Възможността за прехвърлянето на права и задължения по наемен договор при противопоставяне на другата страна, за правната природа на съдържанието на договора от 01.04.2001 г. и за разминаванията в мнението на едно вещо лице-участник в състава на едната от двете тройни експертизи с мнението изразено в друго свое заключение , извън делото могат да се квалифицират като оплаквания за необосновани изводи на съда и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържат формулировка на принципен правен въпрос по тълкуването и прилагането на правна норма, а визират неудовлетворителни за страната възприятия на факти и извършване на процесуални действия от страна на решаващия съд. Тези оплаквания принципно могат да се разглеждат във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. От друга страна не съществува, нито задължение, нито възможност за съда да извлича обуславящите спора правни въпроси от оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение от страна на жалбопоподателя . Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответната страна следва да се присъдят разноските в настоящото производство, доколкото такова искане е направено в отговора на касационната жалба и същите се доказват от приложеното пълномощно до размера на 300лева-платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №357/22.04.2010 г.на С. апелативен съд по гр.д. №1438/2008 г.
ОСЪЖДА Т. дружество „Б. скали”-гр.Б. да заплати на Б. А. Р. като [фирма] –гр. К. сумата от 300-триста лева разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: