4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място], 06,04,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия,първо търговско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март, през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3650 по описа за две хиляди и четиринадесета година,съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1177/18.06.2014 год. по ч.т.д.№ 593/2014 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е разгледана по същество частната жалба на противната страна – „ Б. П. /Ш. /„АД против определение № 189 / 28.02.2014 год. по т.д.№ 370/2012 год. на Кърджалийски окръжен съд, постановено по реда на чл.679 ал.4 вр. с чл.670 ал.3 ТЗ , като същото е отменено и вместо това е постановена отмяна на решенията на първото събрание на кредиторите на [фирма] в несъстоятелност,състояло се на 18.12.2013 год.. Жалбоподателят оспорва допустимостта на атакуваното определение,като навежда доводи за необжалваемост на определението на съда по несъстоятелността по чл. 679 ал.4 ТЗ,на основание чл.613а ал.1 и ал.3 ТЗ,поради липсата на изрично предвидена от законодателя обжалваемост и непреграждащ за производството по несъстоятелността характер,като моли въззивното определение да бъде обезсилено.
Ответната страна – „ Б. П. / Ш. / „ АД – оспорва допустимостта на частната касационна жалба,на основание чл.613а ал.3 вр. с ал.1 ТЗ,тъй като определението не е измежду изрично изброените в разпоредбата актове, подлежащи на обжалване по общия ред.Според страната недопустимостта на атакувания съдебен акт не обосновава сама за себе си неговата касационна обжалваемост,тъй като последната се определя от закона,а не от порока на атакувания акт.В евентуалност оспорва обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване,като противопоставя съдебна практика в противен на поддържания от жалбоподателя смисъл / опр.254 от 08.03.2011 год. по ч.т.д.№ 91/2011 год. ІІ т.о. и опр. № 120 / 03.02.2014 год. по ч.т.д.№ 240/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС /. Излага и доводи по законосъобразността и правилността на въззивното определение по същество.
Идентични съображения е депозирал в становище и кредитора [фирма],също претендирал отмяна на решенията на събранието на кредиторите от 18.12.2013 год., но не обжалвал определението на съда по несъстоятелността по чл.679 ал.4 ТЗ.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден,но неподлежащ на обжалване съдебен акт,поради следните съображения :
Като са преодолени началните колебания,трайна и непротиворечива е понастоящем практиката на Върховен касационен съд за необжалваемост на определението по чл.679 ал.4 ТЗ на съда по несъстоятелността,според общите правила на Глава ХХІ на ГПК,към които препраща нормата на чл.613а ал.3 ТЗ.Под „съответния ред„ по смисъла на чл.613а ал.3 ТЗ,за определенията на съда по несъстоятелността законодателят е визирал предпоставките за обжалваемост,съгласно чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,които по отношение на определението на съда по несъстоятелността по чл.679 ал.4 ТЗ / по искане за отмяна решение на събрание на кредиторите / не са налице : същото не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност,както и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона.Цитираните от ответната страна две определения на състави на ВКС не са постановени по същество в производство по чл.274 ал.3 ГПК,поради което не формират задължителна съдебна практика. При това, изложените мотиви в подкрепа на тезата на ответната страна,в опр.№ 254 от 08.03.2011 год. по ч.т.д.№ 91/2011 год. ІІ т.о. ВКС, очевидно вече не се споделят от същия състав, видно от определение № 366 от 12.06.2014 год. по ч.т.д.№ 1373 / 2014 год. , изрично цитирано от жалбоподателя.Не всички определения в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване,а само тези, за които са налице предпоставките по чл.274 ал.1 ГПК, но в този случай и съгласно чл. 613 а ал.3 ТЗ обжалването е допустимо единствено на апелативна инстанция.Изключение за обжалваемост по общия ред,вкл. касационно,е предвидено само за определенията изброени изрично в чл.613а ал.1 ТЗ.В този смисъл : опр. по ч.т.д. № 4450 / 2013 год. І т.о. , № 2188 / 2014 год. на І т.о. , № 709 / 2012 год. на І т.о. , № 3274 / 2013 год. на ІІ т.о. ВКС / цитирани от жалбоподателя /, както и известните на състава определения по ч.т.д. № 572 / 2011 год. на І т.о.,№ 2040 / 12 год. № т.о., № 913 / 2010 год. на ІІ т.о. , № 3663 / 2013 год. на І т.о. на ВКС и др. /.
Следователно и като не е съобразил необжалваемостта на определението на съда по несъстоятелността по чл.679 ал.4 ТЗ,въззивният съд действително е постановил недопустимо определение.Тази недопустимост,обаче,е недостатъчна да обуслови допустимост на касационното обжалване,съгласно чл. 613а ал.3 ТЗ. Дори да се следва общата логика на обжалваемост на определенията по Глава ХХІ ГПК, доколкото самият въззивен съд се е произнесъл в противоречие с предвидения в ТЗ специален ред за обжалваемост на определенията в производството по несъстоятелност,отново и за допустимостта на касационното обжалване ще подлежи на преценка характера на определението му,с оглед чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Безспорно не може да се касае за хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, а за тази по т.1 следва да се съобрази вече коментираната по–горе трайна съдебна практика относно характера на определенията на съда по несъстоятелността, постановявани по реда на чл.679 ал.4 ТЗ,независимо от правния резултат – постановен отказ за отмяна или отмяна на решенията на събранието на кредиторите.Съгласно тази практика,въззивното определение,макар и недопустимо, не се явява преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност,поради което и касационният му контрол е недопустим.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] против определение № 1177/18.06.2014 год. по ч.т.д.№ 593/2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страната,пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :