О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София, 06.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2689 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 22.02.2013 год. по гр. д. № 782/2012 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 24.08.2012 год. по гр. д. № 1697/2009 год. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлена претенцията на Ц. А. за възлагане в дял на допуснатата до делба масивна жилищна сграда и е изнесен на публична продан недвижимия имот, представляващ масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м., с две мазета в сградата, гараж със складово помещение към него и второстепенна сграда и навес с оградни стени, построени въз основа на учредено право на строеж върху държавна земя – УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], [община], състоящ се от 775 кв. м., при описаните граници, като са посочени квотите на съделителите и първоначалните оценки, отхвърлена е и претенцията на Ц. А. за подобренията в имота над сумата 447 лв. до претендирания размер от 4 765 лв., както и за направени разходи за сумата 50 лв. за платени данъци в периода 2004-2012 год.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Ц. Т. А., като се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно начина на извършване на делбата. Касаторката поддържа, че въззивният съд е следвало да вземе предвид изразеното от другата съделителка становище, че не желае възлагане в дял, поради което и въз основа преценка на доказателствата по делото е следвало да уважи нейната възлагателна претенция, а не да изнася имота на публична продан, за което не е изложил и мотиви. Поддържат се и оплаквания относно отхвърляне на исковете за извършени в имота подобрения, като касаторката счита, че с учредяване право на строеж е учредено и право на ползване върху държавния имот, поради което и направените в него подобрения повишават неговата стойност. Касаторката иска отмяната на въззивното решение и вместо това се постанови друго решение, с което възлагателната й претенция и тази за заплащане на подобренията в имота бъдат уважени, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира заплащане на направените разноски за всички инстанции.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и т. 3 ГПК, като е поставен правния въпрос, свързан с претенцията за възлагане на делбения имот по чл. 349, ал. 2 ГПК в хипотезата, при която съдът следва да обсъди изразеното от другата страна становище за нежелание за възлагане и допустимо ли е при това положение да бъде уважена направената в срок възлагателна претенция на другия съделител. Акцентът е поставен на приложението на разпоредбите на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 5 и 12 ГПК при релевирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и по въпроса за заплащане на подобренията в държавен имот, застроен въз основа на учредено право на строеж, които повишават неговата стойност.
Цитирана е съдебна практика, като не е уточнено в какво се състои твърдяното от касаторката противоречие със същата, съответно в какво се изразява противоречивото произнасяне по поставените въпроси за възлагането и за заплащане на подобрения в държавен имот, поради което и настоящата инстанция е в невъзможност да изложи съответни съображения по соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Другата страна – К. А. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторката, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, въззивният съд приел, че не е налице една от предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаване възлагателната претенция на касаторката – да не притежава друго жилище. По делото е установено, че същата има такова – апартамент в [населено място], което представлява пречка за приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК. Поставеният в изложението въпрос за значението на изразеното от другата съделителка становище не е обсъждано, нито то е обусловило направения от съда извод, а то е и ирелевантно за решаване на спора относно способа на извършване на делбата. По приложението на горната разпоредба на закона е налице утвърдена съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава, като произнасянето на въззивния съд кореспондира с нея, поради което и не е налице обосноваване наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се поддържа в изложението на касаторката.
По въпроса за извършени подобрения в дворното място, представляващо държавен имот, в който са построени сградите въз основа на учредено право на строеж, въззивният съд приел, че същото не е съсобствено между страните, поради което и съделителят, направил подобренията, не може да претендира стойността им от другия съделител съобразно неговата част в съсобствеността. Доколкото заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, то въззивното решение в частта му по сметките не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по претенции за парични вземания с цена за всяка от тях под 5 000 лв. /и общо в размер на сумата 4 765 лв./. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията след изменението с ДВ бр. 100/2010 год./ касационният контрол е изключен за решения по въззивни дела с цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв., поради което и касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекрати.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 51 от 22.02.2013 год. по гр. д. № 782/2012 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията на Ц. Т. А. по чл. 349, ал. 2 ГПК и делбеният имот е изнесен на публична продан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. Т. А. против горното въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по исковете за подобрения в делбения имот и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 2689/2013 год. на ВКС, ІІ г. о. в тази му част.
Определението в частта му, с която е прекратено частично производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, а в останалата му част е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Ц. Т. А., [населено място], [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: