О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 07.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3689/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5084/27.06.2018г.,подадена от П. И. В.,чрез пълномощника му адвокат Г. В. У.,против решение №186/18.05.2018г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,ІІ-ри въззивен състав,постановено по в.гр.д.№ 4/2018г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №38/03.11.2017г. по гр.д.№181/2017г. по описа на Етрополски районен съд в обжалваната му част,с която е допуснат до делба недвижим имот №****,съставляващ друга селскостопанска територия,пета категория, с площ 1,346 дка,намиращ се в местн.”Г.”,с.Р., [община].
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване.
Ответниците по касационната жалба Д. В. И. и Ц. Д. В.,чрез пълномощника си адвокат Г. В.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество- считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С отговора на касационната жалба ,ответникът по жалбата И. Г. В.,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице основанията за това,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се излагат доводи,че при започване на делото за делба процесният имот №**** бил незастроен,намира се извън регулация и е отбелязано че е на наследници на И. В. Ц.,отразено грешно от ОбСЗ [населено място],вместо като еднолична собственост на съделителя П. И. В.,която била поправена от службата по негова молба на 05.10.2017г. и е издадена скица,с отразено застрояване в имота и са посочени три броя нотариални актове,които не били приети от въззивния съд по делото.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че решението на първоинстанционния съд е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия,както е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки (и са липсвали отрицателните) за предявяване на иск, а съдът се е произнесъл именно по иска, с който е бил сезиран.Съдът е отбелязъл, че, независимо от искането за частично обезсилване на обжалваното решение, изложените основания за така претендирания резултат са по съществото на спора, а не по допустимостта на съдебния акт,поради което при основателност на жалбата, това би довело единствено до отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска за делба в частта му за този имот, но не би обусловило обезсилване на постановения първоинстанционен акт.Съдът е посочил,че процесният недвижим имот,а именно имот № ****, съставляващ друга селскостопанска територия, пета категория, с площ 1,346 дка., намиращ се в м. „Г.“, [населено място], общ. Е. е включен в делбената маса по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК, по изрично искане на съделителя П. В., обективирано в писмения му отговор с вх. № 1373/26.07.2017г. (л. 26 от първоинстанционното дело),като в подкрепа на искането му е представено решение № 12-1/20.02.1998г. на ОСЗ – Е., с което този имот е възстановен на наследниците на общия наследодател И. В. Ц.. Съдът е отбелязъл,че в единственото проведено открито съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд (в което П. В. се е явил лично и с упълномощен от него адвокат) никоя от страните не е възразила срещу включването на процесния имот в делбената маса, нито срещу доклада на съда в този смисъл,дори нещо повече: във фазата на устните състезания процесуалният представител на П. В. изрично е изразил становище, че до делба следва да се допуснат и имотите, посочени в отговора на исковата молба (сред които е и процесният).Наред с това,съдът е посочил,че не обосновават обратен извод наведените във въззивната жалба доводи за изключителна собственост на П. В. върху този имот и представените в тяхна подкрепа писмени доказателства, измежду последните съдът приел единствено заявление за заснемане на имот вх. № ВС-30-097/05.10.2017г. и скица № К00542/31.10.2017г.,като в същите П. В. е посочен като собственик на процесния имот, но те не са титул за собственост, поради което не доказват действително притежавани от него права. Още повече, че заявлението е изходящ от жалбоподателя частен документ, съдържащ изгодно за него твърдение, чиято доказателствена стойност е компрометирана поради заинтересоваността на направилото го лице,като останалите представени документи (нотариални актове),съдът не е приел като писмени доказателства по делото, с оглед забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК и несвоевременното им ангажиране,тъй като те са били съставени през 1990г. и 1999г., с участието на самия жалбоподател П. В., и са се намирали в негово държане, той е имал възможност да ги представи още пред първоинстанционния съд, респ. въобще да не иска включване на процесния имот в делбената маса.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,депозирано по делото след дадени от въззивния съд указания,наречено”допълнителна касационна жалба”,касаторът твърди,че са налице основанияьта по член 280,ал.1,т.3 ГПК и член 280 ал.2 ГПК,като/цитирам/:
„Правният въпрос от значение за изхода на процесното дело, е следният:”Фактически основания по дело за делба, както е в настоящия случай със съделител- ответника по делото П. В. И./пропуск на странат поради незнание, нехайство,забравяне на факти и обстоятелства,и други субективни причини с оглед своевременното доказване на правото на собственост върху процесния делбен имот/,по съществени ли са и имат ли същото или по-силно правно значение от юридическите основания досежно изключителното право на собственост/нотариален акт,съдебно решение и други приравними документи/ спрямо същия имот?”
Преди всичко съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по делото,а съгласно приетото с т.4 на същото тълкувателно решение-този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/ в хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,посоченият от касатора правен въпрос е неотносим към същите,както и няма връзка и отношение с допустимостта и валидността на постановения съдебен акт,предмет на настоящата касационна жалба,както и не е обусловил правните изводите на съда по делото.Освен това,съгласно възприетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,в случая не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,за което липсват и аргументи в изложението на касатора.
Касационният съд намира,че не е налице и основанието по член 280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед гореизложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Д. В. И. и Ц. Д. В.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 400 лева,представляваща адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 07.08.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №186/18.05.2018г. на Софийски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№4/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. И. В. да заплати на Д. В. И. и Ц. Д. В. сумата от 400 лева/ четиристотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: