3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място], 09,03,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2155/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „М.” против решение №473 от 11.03.2015г. по в.т.д.№ 4476/14г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение №1150 от 22.07.14г. по т.д.№2603/13г. на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен предявения от сружението срещу [фирма] иск с правно основание чл.95 ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушение на авторските права върху музикално произведение – песен „Трябва да има и друг начин” / There must be another way/ в изпълнение на израелската певица Ноа /Ахиноам Нини/ и автори на музиката и текста Мира Ауад, Джил Дор и Ахиноам Нини като неоснователен.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи,че вследствие нарушаване съдопроизводствените правила за цялостна преценка и анализ на свидетелски показания съдът е достигнал до неправилен извод,че посочената песен не е била включена във видео архива на интернет страницата на ответника. Претендира се отмяна на решението в атакуваната му част.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил касационната жалба и изложението към нея с твърдения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение досежно атакуваната му част Софийски апелативен съд е посочил в мотивите си,че за установяване на обстоятелството,че записите на излъчените през 2011г. издания на предаването „Тази сутрин”,в които са инкорпорирани части от цитираните в исковата молба музикални произведения са били включени във видеоархив,публикуван на притежаваната от ответника интернет страница,ищецът е ангажирал съдебно-техническа експертиза и показания на един свидетел. Анализирал е даденото от експертизата заключение,приемайки,че същата сама по себе си не е достатъчна нито да потвърди,нито да опровергае посоченото спорно обстоятелство. Поради това и като е приел,че липсва пречка последното да бъде установявано със свидетелски показания,съдът е кредитирал тези на св.Г.,от които е заключил,че твърдяното от ищеца обстоятелство е установено само по отношение на изрично изброените от свидетелката музикални произведения,сред които не е песента „Трябва да има и друг начин” / There must be another way/ в изпълнение на израелската певица Ноа /Ахиноам Нини/ и автори на музиката и текста Мира Ауад, Джил Дор и Ахиноам Нини.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът не е формулирал относим правен въпрос, покриващ общия селективен критерий на чл.280 ал.1 от ГПК по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а фактически е преповторил доводите си от касационната жалба за съществено процесуално нарушение,допуснато от въззивния съд при интерпретирането на свидетелските показания.Съгласно приетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде формулиран правен въпрос, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда същия от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Независимо от това настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не е налице и соченият от касатора допълнителен селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Цитираната от него задължителна съдебна практика касае задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства,което,видно от мотивите на решението на въззивния съд е направено – ангажираните от ищеца свидетелски показания са обсъдени от САС. Доколко от тези показания съдът не е направил правни изводи в сочения от касатора смисъл,това е въпрос на правилност и законосъобразност,каквато проверка не е предмет на производството по чл.288 от ГПК.
Изложеното води до извод за липса на основания за достъп до касация,което налага недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд,Търговска колегия, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №473 от 11.03.2015г. по в.т.д.№ 4476/14г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение №1150 от 22.07.14г. по т.д.№2603/13г. на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен предявения от сружението срещу [фирма] иск с правно основание чл.95 ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушение на авторските права върху музикално произведение – песен „Трябва да има и друг начин” / There must be another way/ в изпълнение на израелската певица Ноа /Ахиноам Нини/ и автори на музиката и текста Мира Ауад, Джил Дор и Ахиноам Нини.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.