О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място], 09.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№516/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №940/04.08.2017г. по в.т.д.№1074/17г. по описа на Окръжен съд Стара Загора,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното във въззивната инстанция съдебно решение №168/25.05.2017г. в частта за разноските,с която страната е осъдена да заплати на [фирма] сумата 700 лв. разноски за производството пред СтЗОС.
Ответната по частната жалба страна [фирма] не се е ангажирал със становище по нея.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.По същество е основателна.
Производството през СтЗОС е образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу първоинстанционното решение,с което предявеният от него срещу [фирма] иск е бил отхвърлен.Във въззивното производство [фирма] е представил отговор на въззивната жалба , с който е поискал присъждане на разноски,но доказателства за направени от него такива в това производство не е представил.Представен е договор за правна помощ между [фирма] и представлявалия го по делото адв. Н.П. с уговорено възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 700 лв. ,платими по банков път,както и приложено към него платежно нареждане,с което сумата е преведена по сметката на адвокатския пълномощник. С постановеното от въззивната инстанция решение е потвърдено решението на СтЗРС.В мотивите на същото е прието,че в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 700 лв.,които са присъдени с диспозитива на същото. С молба,подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК [фирма] е поискал съдът да измени решението си в частта за присъдените в негова тежест разноски,като е посочено,че данни за направени такива от [фирма] няма. С атакуваното определение молбата му е оставена без уважение с мотиви за наличие на данни за уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.,основани на посочените по-горе доказателства /които обаче касаят направените от въззивника разноски/.
Така постановеното определение на СтЗОС е неправилно. Данни за направени от [фирма] разноски във въззивното производство няма. Изводите на съда за дължими такива от [фирма] на [фирма] се основават на погрешно възприети доказателства – договор за правна помощ и платежно нареждане,които касаят направени от въззивника,а не от въззиваемия разноски за процесуално представителство.Поради това атакуваното пред ВКС определение следва да бъде отменено,а решението в частта му за разноските – отменено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №940/04.08.2017г. по в.т.д.№1074/17г. по описа на Окръжен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №168/25.05.2017г. по в.т.д.№1074/17г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му,с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 700 лв. разноски за производството пред СтЗОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.