Определение №219 от по търг. дело №26/26 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 219
гр.София,  03.04.2009г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи март  две хиляди и девета година  в състав:
 
                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                  ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.  № 26/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу решението от 12.06.2008г., постановено по в.гр.дело №1419/2007г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-Д граждански състав, с което е оставено в сила решение от 5.03.2007г., постановено по гр.дело №7393/2006г. на Софийски районен съд, 40 състав. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3, пр. първо и трето ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието визирано в чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Ответникът по касация Б. А. А. от с. Яна, Община К. не взема становище по основанията за неправилност и допустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с правен интерес над 1000лв.
Въззивният съд е разгледал спор по чл.97, ал.1 ГПК – предявен от Б. А. срещу “Ч” АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 5 773.36 лв. по договор за доставка на ел. енергия, представляваща разликата между отчетената от електромера енергия и изразходваната за периода от време 22.07.2004г. е 27.05.2005г., въз основа на констатациите на протокол от 27.05.2005г. съставен от “Е” АД. Въззивният съд се е произнесъл по иск за реално изпълнение – възстановяването на енергоснабдяването на абоната. Основателността на отрицателно установителния иск въззивният съд е мотивирал с липсата на обвързваща доказателствена сила на констативния протокол по отношение на потребителя на ел.енергия и липсата на доказателства за отразените в него факти, след оспорването му от ищеца, и на второ място липсата на подписан споразумителен протокол от страните по договора за доставка на ел.енергия за дължимите от корекцията суми, на доказателства за извършена проверка от независима лаборатория. По иска за реално изпълнение въззивният съд е приел, че не са налице двете основания, при наличието на които доставчика на ел. енергия може да прекъсне доставката: съществуващо задължение за ползвана но незаплатена ел. енергия/ чл. 123, ал.1 Закона за енергетиката/ и отправено писмено предизвестие до абоната по чл. 123, ал.2 от с.з.
Касаторът счита, че са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като се позовава на две съдебни решения: от 4.01.2008г., постановено по гр.дело №19 627/2006г. на СРС, І ГК, 49 състав и от 18.01.2008г. по гр.дело №27336/2006г. на СРС, 31 състав. Според касатора противоречиво се решава от съдилищата материалноправния въпрос за основанието за възникване на спорното вземане, представляващо корекция в сметките за електроенергия за изминал период от страна на електроразпределителното дружество и обвързващата сила на О. условия към договора за енергоснабдяване, както и процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на констативния протокол, съставен при проверка на средството за търговско измерване. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение касаторът трябва да посочи не само съществения материалноправен или процесуален въпрос, но трябва да бъде налице някое от основанието по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. В случая касаторът не е доказал основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че това основание е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият правен въпрос е решен по различен начин. Представените решения на СРС няма данни да са влезли в сила, поради което не може да се приеме, че са формирали сила на пресъдено нещо за поставените от касатора въпроси и в този смисъл са практика по т.2.
В заключение отсъства релевираното от касатора основание за допускане касационно обжалване на решението на СГС, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 12.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 1419/2007 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top