О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 23,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 796 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5575/1.VІІ.2009 г. на А. за с. к. /по-нататък АСК или А. /, подадена чрез процесуалния й представител юрисконсулта М. Т. Г. , против решение № 43 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 27.V.2009 г., постановено по гр. д. № 92/09 г., с което – като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени трите нейни обективно съединени искови претенции с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ЗК „С” А. – Б. , както следва: 1/ За сума в размер на 1 023 707.89 лв., претендирана като неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9.2 от сключен с ответното д-во приватизационен договор от 14.ІV.2000 г.; 2/ За сума в размер на 246 477.30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата на търсената неустойка по втория иск за периода от 6.VІ.2006 г. и до 29.ІІ.2008 г., както и 3/ За присъждане на законната лихва върху претендираната неустойка, считано от предявяване на исковете /29.ІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на А. -касатор са за постановяване на атакуваното въззивното решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези три осъдителни иска срещу „С” А. Б. да бъдат уважени в предявените им по делото размери, като на АСК бъдат присъдени разноски в размер на дължимото за трите инстанции юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че Бургаският апелативен съд се е произнесъл „по материалноправен спор /а не въпрос/, който е решаван противоречиво от съдилищата” и в тази връзка се цитират и прилагат едно решение на ВАС по а.х. дело № 4485/08 г., друго на Варненския апелативен съд – Р. № 4092/6. ХІ.2007 г. по т.д. № 95/07 г. и Р. № 154/28.ІІ.2008 г. на ВКС по т.д № 741/07 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „С” А. – Б. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Д от АК- Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на АСК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна /въззивна/ страна в производството пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на АСК, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, т.е. без да се разглеждат сочените „допълнително основания за това”: в случая по втората точка на чл. 280, ал. 1 ГПК. При това касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Неправилното прилагане на конкретно посочена разпоредба от материалния закон /чл. 20 ЗЗД/ не може да е основание за допустимост на касационното обжалване, защото представлява касационно отменително основание, визирано в текста на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК.
В заключение, след като А. -касатор въобще не е релевирала въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, преценката за допустимост на касационния к. в случая е обективно невъзможна.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 27.V.2009 г., постановено по т. д. № 92/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 796 по описа за 2009 г.