О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22
София, 10.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 601/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу решение № 39/07.03.2012 год. , постановено по гр.д. № 54/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 771/28.11.2011 год. по гр.д. №2116/2010 год. на Районен съд [населено място], с което е признато за незаконно извършеното със Заповед № 47/08.07.2010 год. на Управителя на [фирма], [населено място] уволнение на Господин Г. Г., като заповедта е отменена, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист – Старши експерт – Аналитик проучване на пазари” в дружеството и [фирма] , [населено място] е осъдено да му заплати сумата 4 027,80 лв., представляваща обезщетение за времето , през което е останал без работа поради незаконното му уволнение , ведно със законната лихва , считано от 20.08.2010 год. до окончателното и изплащане. Присъдени са разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация Господин Г. Г. счита , че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са изпълнени обаче изискванията , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване – да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора, както и да обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Съображенията са следните:
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че ответникът – работодател не е установил в процеса основанието на което е било извършено процесното уволнение – а именно намаляване обема на работа – чл. 328,т.3 КТ .
В представеното изложение касаторът е формулирал следните процесуалноправен и материалноправен въпрос : 1 „Следва ли съдът служебно да се произнася по въпроса доказано ли е основанието за уволнение – намаляване обема на работа след като в жалбата въззивникът не е релевирал оплаквания за неправилност на решението в тази посока.”
2.”След като е разгледал въпроса доказано ли е намаляването на обема на работа въззивният съд е направил извод, че същото не било доказано макар да са налице факти за противния извод по делото. „
И двата въпроса нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.
На първо място изходната теза, въз основа на която е зададен процесуалноправния въпрос, съставляваща твърдението, че съдът се е занимал с въпроса налице ли е действително намаляване обема на работа без във въззивната жалба да е релевирано оплакване в тази насока, е невярна. Оплаквания във връзка с това дали е доказано основанието за извършеното уволнение се съдържат в подадената от касатора въззивна жалба като те логично касаят изложените от първата инстанция мотиви в тази насока.
Що се отнася до материалноправния „въпрос” същият на практика съставлява оплакване за необоснованост на постановеното решение, доколкото според касатора събраните по делото доказателства , обосновават други фактически и правни изводи , различни от тези, които е направил въззивният съд относно наличието на намаляване обема на работа. Това оплакване може да бъде предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска./т.1 от ТР №1/ 19.02.2010 на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. ОСГТК/ .С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1 т.3 ГПК, както и посочените и представени във връзка с първото основание съдебни актове.
Предвид изхода от производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39/07.03.2012 год. , постановено по гр.д. № 54/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 771/28.11.2011 год. по гр.д. №2116/2010 год. на Районен съд [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на Господин Г. Г. направените в производството разноски в размер на 450 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: