О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 11.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 783 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ответницата М. Н. К. от с. Р., чрез пълномощника й адвокат Ч. П. от АК-гр. Б., обжалва въззивното решение от 10.02.2010 год. по гр. д. № 582/2009 год. на Б. окръжен съд в частта му, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, касаторката е осъдена да предаде на П. И. П. 16.24 кв. м. от помещение, находящо се в първия етаж на триетажната жилищна сграда, построена в дворно място УПИ ІІ – 38 в кв. 7 по плана на с. Р., представляващо гараж, означен с № 5 на одобрения арх. проект от 5.06.2001 год. в част “Първи етаж, съществуващо положение”, заключени между преградните зидове, нанесени на проекта, очертаващи помещения № 2 и № 6 в част “Първи етаж, проектно положение” от същия арх. проект и са й възложени направените от ищцата разноски.
Касаторката поддържа становище за неправилност на решението, поради основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да се отмени и вместо това искът бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като счита, че произнасянето на въззивния съд свръхпетитум представлява процесуалноправен въпрос, произнесен в противоречие с представените решения по д. № 184/2006 год. и по гр. д. № 1396/2003 год. на ВКС, а произнасянето по материалноправния въпрос относно действителността на сделката, легитимираща ищцата при положение, че продаденото жилище не е съществувало с оглед неизпълнение на арх. проект, е в противоречие с решението по гр. д. № 6302/2007 год. на ВКС. И по двата формулирани правни въпроса касаторката счита, че същите имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ищцата, чрез адв. П. Т. от АК – гр. Б., в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и счита жалбата за неоснователна. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта му по ревандикационния иск и вместо това да уважи същия, въззивният съд приел, че ищцата е придобила правото на собственост с договора по нот. акт № 113 от 2004 год. върху описания в него имот, представляващ самостоятелния дял по постигнатата съдебна спогодба между праводателя й и ответницата по делото. С одобряването на спогодбата, въз основа на архитектурен проект за обособяване на самостоятелни обекти за двамата съделители е настъпила правната промяна, изразяваща се във възникване на индивидуална собственост за всеки от съделителите върху самостоятелен обект, която не е обусловена от изпълнение на поетите облигационни задължения по извършване на преустройството. Затова и въззивният съд е приел, че продажбата на единия от обособените обекти е породила транслативния си ефект и е без значение неизпълнението на предвиденото по проекта преустройство, поради което и ревандикационният иск за частта, която е индивидуализирана по архитектурния проект и която неоснователно се владее от ответницата, е основателен.
С разпоредбата на чл. 288 ГПК достъпът до касационно обжалване на въззивните решения е ограничен с произнасянето относно наличието на основанията за допускането му, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, при наличие на останалите предпоставки по т. т. 1-3. Както е посочено в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на касационния контрол, който определя и произнасянето на ВКС по допускане на касацията. В настоящия случай, формулираният от касаторката като процесуалноправен въпрос за произнасянето му свръхпетитум не е такъв, който да е обусловил правните изводи в обжалваното решение. Поддържаният довод представлявава касационно основание за недопустимост, респ. неоснователност на решението, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл, както и същият да е обусловил изводите му. Затова и представената съдебна практика е неотносима.
Поставеният въпрос за действителността на сделката, легитимираща ищцата, с оглед поддържаната от касаторката нищожност поради несъществуването на имота, предмет на същата, поради неосъщественото преустройство по проекта, и произнасянето на въззивния съд по него е обусловил направения извод за основателност на ревандикационния иск. Не е налице обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по този обуславящ въпрос не се сочи противоречива задължителна практика на ВКС. Представеното решение № 8 от 13.02.2009 год. по гр. д. № 6302/2007 год. на ВКС е постановено по конкретен граждански спор, поради което и би могло да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но дори и да се приеме позоваване на последното, то също не е налице – в приложеното решение, с което и спорът не е бил решен, не е и илюстрирано противоречиво произнасяне по поставения правен въпрос, за да се обоснове наличието на това основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложното поле на което е свързано с необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, осъвременяването й поради изменение на обществените условия, както и с неясни или противоречиви правни норми, по които не е създадена практика. В случая липсват изложени конкретни съображения в горния смисъл, а по въпроса за поделяемост на съсобствена жилищна сграда с оглед възможността за обособяване на реални дялове за всеки от съделителите, въз основа на одобрен архитектурен проект, както и за правните последици на съдебната спогодба за възникване на индивидуална собственост върху дяловете е налице утвърдена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил.
В заключение се налага извода за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІV-1 от 10.02.2010 год. по гр. д. № 582/2009 год. по описа на Б. окръжен съд, по подадената от М. Н. К. от с. Р., чрез адв. Ч. П., касационна жалба против него.
Осъжда М. Н. К. от с. Р. да заплати на П. И. П. от гр. Я. направените разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: