О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София,12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 899/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от К. Т. Л., чрез адвокат С. М., с вх.№34537 от 05.11.2010 год. на Окръжен съд гр.Пловдив срещу Определение №2958 от 29.10.2010 год. по ч.гр.д.№2709/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което по реда на чл.419 ал.1 ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК №6029 от 30.06.2010 год., издадена по ч.гр.д.№10179/2010 год. на Пловдивския районен съд, ГО. Първоинстанционният съд е постановил незабавно изпълнение, като е счел, че издаденият запис на заповед от длъжника в заповедното производство –Константин И. К. в полза на настоящия частен жалбоподател, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя му. По повод подадената от длъжника частна въззивна жалба, Пловдивският окръжен съд на основание чл.419, ал.1 ГПК е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, и е обезсили издаденият въз основа на нея в полза на настоящия частен жалбоподател изпълнителен лист от 12.07.2010 год. Приел е, че записът на заповед не е предявен за плащане.
Частният жалбоподател К. Л. твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, а само разпореждането за незабавно изпълнение. Евентуално подържа и неправилност, поради нарушение на ТЗ, защото счита, че съдът неправилно е приел че вземането по записа на заповед не е станало изискуемо, поради непредявяването му за плащане. Навежда и доводи за нарушение на процесуалните правила, относно обхвата на проверката, която извършва съдът при издаването на заповед за незабавно изпълнение. Като основание за достъп до касация сочи тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
С обжалваното определение №2958 от 29.10.2010 год. по ч.гр.д.№2709/2010 год. Пловдивския окръжен съд се е произнесъл само по разпореждането на Пловдивския районен съд за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение и по издадения изпълнителен лист, а не по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въззивният съд е отменил само разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил издадения изпълнителен лист, а не е отхвърлил/оставил без уважение/ молбата на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК. Съгласно чл.419, ал.1 ГПК на въззивно обжалване подлежи само разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Това определението на въззивния съд, с което той се произнесъл по законосъобразността на постановеното от районния съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК, обаче, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Независимо, че с обжалваното определение е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, то не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. Определението по допускане на незабавно изпълнение е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитие на самото заповедно производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на К. Т. Л. срещу Определение №2958 от 29.10.2010 год. по ч.гр.д.№2709/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: