ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
[населено място], 12.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2430/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. В. И., против определение № 193 от 25.08.2017 г. по в.т.д. № 13/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд, е оставил без уважение като неоснователна молба, с вх.№ 3748/01.08.2017 г., на настоящия жалбоподател, с която е поискано обезпечение на предявените осъдителни искове против Д. И. Д. и „Д., И.-ЕР М.“ ООД, [населено място] с правно основание чл. 97, ал. 2 ТЗ с цена 655 000 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 199 297 лв. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска е той да бъде допустим, да е вероятно основателен с оглед на представените писмени доказателства или в алтернатива да се представи гаранция и да е налице обезпечителна нужда. Въззивният състав е намерил, че в процесния случай не е налице третата посочена предпоставка за допускане на обезпечение- обезпечителна нужда.
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразна е преценката на решаващия състав, в частта, с която е искано обезпечаване на иска чрез налагане на запор на притежаваните от Д. И. Д. дружествени дялове в „Д., И. – ЕР М.“ ООД, [населено място] до размера на 12 920 лв. и запор на дружествените му дялове до размер на 3 000 лв. в [фирма] за неоснователност на подадената молба, тъй като тази обезпечителна мярка е била вече допусната с определение № 419 от 27.05.2015 г., постановено по т.д. № 190/2014 г. Обстоятелството, че по делото е налице и невлязло в сила определение за нейната замяна с парична гаранция не променя този извод не само поради това, че тази замяна все още не е осъществена, предвид обжалваемостта на акта на съда, но и поради това, че липсват въведени доводи, дори във връзка с това, че такава замяна не би удовлетворила обезпечителната нужда, поради което същата следва да бъде допълнена и с исканите мерки. Ето защо, правилно съставът е извършил преценка за неустановеност на обезпечителна нужда от повторно налагане на запор на дружествените дялове на ответника, тъй като в зависимост от изхода на производството по обжалване на Определение № 571/12.07.2017 г., постановено по т.д. № 190/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, осъдителните му искове ще бъдат обезпечени или със запор на дружествените му дялове, или с парична гаранция.
Законосъобразна е и преценката за неоснователност на молбата и по отношение на другата искана обезпечителна мярка от молителя – възбрана върху недвижим имот. С определение №419 от 27.05.2015г. по т.д. № 190/15г. На ПлОС е била удовлетворена и повторната молба на настоящият жалбоподател за допускане на обезпечение на предявените от него искове до размера на общата им сума от 784000лв., като е намалена определената с №15 от 08.01.2015г. по същото дело парична гаранция до размер на сумата 19000лв. за разликата над 31000лв. / за която е допуснато обезпечение по реда на чл.391, ал.1, т.1 ГПК/ до пълният предявен размер на претенциите от 784000лв. По този начин е налице цялостно уважаване на молбата на И., като предявените искове за били обезпечени чрез налагане на мярката- запор на банковите сметки на молителя в размер на общо предявените суми по исковете. За да се допусне допълнително обезпечаване при така допуснатото обезпечение,следва да бъде установено наличие на обезпечителна нужда от допълнителни мерки. Общото твърдение, че вече наложената мярка е неефективна, води до правният извод за необходимост от нейната замяна, каквото искане не е отправено към съда, а не до установеност на нужда от допълнително обезпечаване на исковете, обезпечени изцяло с цитираното определение. При недоказаност на обезпечителна нужда от допълнителни мерки,какъвто е разглеждания случай, правилно въззивният съд е отказал допускането им и неговото определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193 от 25.08.2017 г. по в.т.д. № 13/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: