ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 22
София, 13.01. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 603/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от О. гр. П. срещу определение № 629 от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 502/09 г. на Плевенския окръжен съд, с което не е допуснато обезпечение на предявен срещу държавата и “Б” А. гр. П. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на недвижими имоти в гр. П., чрез обезпечителни мерки спиране на изпълнението по посочено изпълнително дело и налагане на възбрана върху апартамент в ж. к. “С”, и налагане на възбрана върху апартамент на ул. “. № 21 и апартамент в ж. к. “Д”. Жалбоподателят иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен по подробно изложени съображения, и да се допусне исканото обезпечение.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният от О. гр. П. положителен установителен иск за собственост е отхвърлен по съображения, че ищецът не е доказал заявеното основание – изтекла в негова полза придобивна давност, с начало на владението от 09.02.1976 г., 01.02.1988 г. и 08.05.1989 г. за съответните имоти.
В хода на въззивното производство е подадена молба за допускане на обезпечение. Искането е отхвърлено по съображения, че решението по установителния иск, дори да е положително за ищеца, не подлежи на принудително изпълнение, което по тази причина и не може да бъде затруднено. Възбраната е ефективна защита срещу евентуално разпореждане с имот от страна на неговия настоящ собственик, а не срещу бъдещи несигурни събития като предприемане на принудително изпълнение по отношение на имотите на ул. “. и в ж. к. “Д”. Но дори и да има данни за това, то възбраната сама по себе си не препятства принудителното изпълнение върху даден имот и затова не е адекватна обезпечителна мярка. За имота в ж. к. “С” е посочено, че след като въз основа на проведена публична продан е възложен на трето за спора лице, то спирането на изпълнителното производство е безпредметно. Спрямо това лице евентуално положително решение не би имало никакво правно действие, а възбрана не може да се наложи, тъй като ще се засегнат негови права. Освен това при наличието на постановено отхвърлително решение, по което е извършено подробно обсъждане на представените писмени доказателства, не може окръжният съд на този етап и в рамките на производството по допускане на обезпечение, да направи противоположния извод, че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, което е условие за допускане на исканото обезпечение.
Неправилно, в противоречие с изричната норма на чл. 308, ал. 2 ГПК /отм./, съответно чл. 389, ал. 2 ГПК, че обезпечение се допуска по всички видове искове, въззивният съд е счел, че не е налице първата от предпоставките за допускане на обезпечението – дали без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, само с оглед вида на предявения иск – положителен установителен, решението по който не подлежи на принудително изпълнение. Обезпечителната нужда може да възникне по повод на всеки иск, без оглед на вида на защитата, търсена с иска. В конкретния случай на предявен установителен иск за собственост на недвижими имоти възбраната би имала действие, аналогично на вписването на исковата молба – оповестително-защитно, предвид изложените от ищеца твърдения за потенциална възможност от извършване на разпоредителни сделки в хода на висящия исков процес и прехвърляне на права от ответника в полза на трети лица.
В производството по допускане обезпечение на иска преценката за неговата евентуална основателност е твърде обща, като съдът не следва подробно да обсъжда този въпрос. В противен случай ще се ангажира, преди окончателното приключване на делото, със становище за произтичащите от представените доказателства права. Затова неправилно е и съображението на въззивния съд във връзка с тази преценка.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно в частта, с която е отказано обезпечение на иска относно имотите, находящи се на ул. “. и в ж. к. “Д”. Затова то следва да се отмени, а спорът да се реши по същество от Върховния касационен съд, като исканото обезпечение бъде допуснато.
В останалата част искането е неоснователно и постановеният по него отказ е законосъобразен, тъй като изпълнителното производство, чието спиране се претендира, вече е приключило, имотът е възложен на трето за спора лице и е недопустимо чрез исканата възбрана да се засягат негови права.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 629 от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 502/09 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която не е допуснато обезпечение на предявен от О. гр. П. срещу държавата и срещу “Б” А. гр. П. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на недвижим имот в гр. П., съставляващ апартамент № 52 в ж. к. “С”, бл. 13, чрез обезпечителни мерки спиране на изпълнението по изп. д. № 20098160400061/09 г. на ЧСИ И. К. и налагане на възбрана.
ОТМЕНЯ същото определение в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от О. гр. П. срещу държавата и “Б” А. гр. П. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на недвижими имоти в гр. П., съставляващи апартамент № 14 на ул. “. № 21 и апартамент № 10 в ж. к. “Д”, бл. 327, вх. М, чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана”.
Да се издаде на молителя обезпечителна заповед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: