2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 13.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5881/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 4 от 2.01. 2014 г. по гр.д.№ 16330/ 2012 г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 1130/ 12.06.2014 г. по гр.д.№ 532/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановени в производство по чл.32, ал.2 ЗС, е разпределено ползването на поземлен имот в [населено място], с идентификатор 39921.501.470, между съсобствениците- Д. и Р. С. от една страна и Д. Б. П., както и съпрузите М. и А. Д. от друга, по начин, както е показано от в.л. В.К. на скица, вариант 2, представляваща неразделна част от решението. Освен реалните части, предоставени за ползване на отделните съсобственици, е определена и част за общо ползване с оглед достъп до имота и сградите, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици.
Решението на въззивния съд е обжалвано от съпрузите Д. и Р. С., които са недоволни от предвиждането на част за общо ползване, като твърдят, че това не е необходимо, тъй като имотът има и втори вход, който се ползва от ответниците. В изложението към жалбата касаторите твърдят, че има противоречиво разрешаване на процесуалноправните въпроси за това следва ли съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, както изисква чл.10 от ГПК, следва ли съдът да възложи допълнителна задача на вещото лице, когато даденото заключение не е достатъчно пълно и ясно и следва ли съдът да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото. По първите два процесуални въпроса се иска обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по третия въпрос- по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС, представена от р.№ 60/25.03.2013 г. по т.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о.
Ответниците оспорват жалбата, като считат, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане. Поддържат, че вторият вход не е същински такъв, а е пригоден за временно ползване и не може да осигури нормален достъп до имота и сградите.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че касаторите притежават 7/9 ид.ч. от имота, а ответниците- общо 2/ 9 ид.ч., като двете групи съсобственици притежават в индивидуална собственост и отделни сгради и постройки, разположени в различни части на имота. Съдът е разпределил ползването да става чрез обособяване на две реални части от имота, съобразени с квотите в съсобствеността и разположението и ползването на отделните постройки. По отношение на входа е установено, че това е единственият достъп до имота, поради което го е предвидил за общо ползване, като е прието, че поради голямата денивелация на терена липсва друга възможност за обособяване на отделен вход от северната част на имота, който да позволява нормален достъп, включително и с автомобил. Тези изводи на съда са направени след обсъждане на доводите и възраженията на страните, на доказателствата по делото и на двата варианта за разпределение, предложени от вещото лице.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените правни въпроси не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въпросите, така както са формулирани, имат риторичен характер и на тях по принцип следва да се отговори положително, тъй като такъв е смисълът и на посочените процесуални норми, цитирани от касатора. В действителност въпросите изразяват оплаквания за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които съставляват основание за неправилност на решението по чл.281 ГПК и затова не могат да се разглеждат на този етап от производството. Отделно от това, дори и да се приеме, че се твърди противоречие с практиката по приложението на чл.10, чл.201 и чл.202 ГПК, такова не се констатира, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните и е изложил по тях аргументирани съображения, като е възприел този начин на разпределение, който е най-целесъобразен и съобразен с правата на страните и целта на производството. Изложени са и конкретни съображения специално по въпроса, който се поставя от касаторите, а именно защо не се предвижда втори вход към дворното място. Практиката по приложението на посочените процесуални норми е трайно установена, няма противоречие в разбирането, че те трябва да се съблюдават от съдилищата, нито се налага тази практика да бъде променяна или осъвременявана.
Не е налице противоречие и с представеното р.№ 60/25.03.2013 г. по т.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о., тъй като в него, така както е процедирано и по настоящото дело, се посочва, че съдът следва да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, което следва и от самата норма на чл.202 от сега действащия ГПК, идентична с чл.157, ал.3 от ГПК / отм./
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основание за допускане на жалбата до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Д. И. С. и Р. Д. С. против решение № 1130/ 12.06.2014 г. по гр.д.№ 532/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: