4
гр. д. № 747/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 22
София, 14.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 747/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 229 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 290/2012 г. на Благоевградски ОС, с което след като е отменено първоинстанционното по гр. д. № 1039/2009 г. на Благоевградски РС е решен спора по същество като е отхвърлен предявения от касатора срещу професионална гимназия „Т.”, [населено място] и Д. иск за прогласяване нищожността на решение от 13.01.2009 г., постановено по гр. д. № 2159/2007 г. (неправилно записана 2008 г.) на ВКС, І г. о. като неоснователен. Касационният довод е за незаконосъобразност на този извод. Иска се допускане на касационна проверка на съдебния акт по разрешения в него въпрос: когато решението на съда не съдържа данни за това, кога е постановено решението и при настъпила обективна невъзможност то да бъде подписано от член от състава, поради настъпване на смъртта му преди обявяване на решението, дали това е основание да се приеме, че решението е нищожно, след като няма гаранция за участието на съдията при постановяването му. Въпросът е определен като основополагащ за правните изводи на съда за неоснователност на иска. Твърди се че, по него няма формирана практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона, което обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. Поддържат че липсва основание за допускане касационна проверка по поставения въпрос, тъй като той е разрешен в съответствие със закона и възприетото в ТР № 1 от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че решение от 13.01.2009 г. постановено по гр. д. № 2159/2007 г. на ВКС, І г. о. не е подписано от един от членовете на състава, който е взел участие в разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 25.11.2008 г., когато делото е обявено за решаване, поради настъпилата на 04.01.2009 г. внезапна смърт на същия. За това е направена бележка върху решението от председателя на състава по чл. 183, ал. 3 ГПК (отм.). Въз основа на това е приел, че неподписването на решението от един от членовете на състава поради настъпила обективна невъзможност за това след постановяване на решението, но преди обявяването му, не опорочава неговата валидност.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правен въпрос е решен в съответствие с задължителното разрешение дадено в ТР № 1 от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. С това решение е уеднаквена съществуващата до приемането му противоречива практика включително и такава на ВКС. В него е прието, че когато решението се постановява от състав, то се приема на тайно съвещание с мнозинство на гласовете. След като решението е взето, то се обективира в писмен текст от докладчика по делото, който се подписва от всички съдии, участвали в състава. Съдиите, подписали решението, удостоверяват не своите волеизявления, а волята на съда такава, каквато е формирана при тайното съвещание, както и че текстът съответства на формираната от мнозинството воля. Когато член на състава не може да подпише решението, председателят на състава или старшия член, ако председателя не може, отбелязва причината за това. Посочено е, че с подписването на решението от двама съдии, които са взели участие при формиране волята на съдебния състав, и отбелязване на причината, поради което не е положен подпис от третия член на състава, е налице валидно удостоверяване на правораздавателната воля. За валидността на съдебния акт е без значение причината за не полагане на подписа от един от членовете на състава, взел участие при формиране на волята на съдебния състав – дали тя е от физическо естество (смърт, телесна повреда, психично разстройство) или поради причина от правно естество (пенсиониране, напускане на поста съдия). Този факт е правно ирелевантен, тъй като волята на съда е надлежно формирана при гласуването на тайно заседание и удостоверена с подписите на двама съдии.
В изложението не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е решен от съда в противоречие с практиката му или се решава противоречиво или да е от значение за точното прилагане на закона. Зададен е въпрос за това при липса на данни кога е проведено тайното съвещание за формиране волята на съда, дали за такава не следва да се приеме датата на обявяване на решението.Той не може да се определи като разрешен от съда въпрос, обусловил изхода на спора, поради което не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Изводът, че по делото е проведено тайно съвещание и е формирана правораздавателна воля между състава, в който съдът е заседавал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото (чл. 235, ал. 1 ГПК), е основан на това, че решението е подписано от двама от членовете на състава, като е направено отбелязване от председателя на състава защо единият член не може да подпише съдебния акт. В това удостоверяване се съдържа и сведение за това, че този член от състава е взел участие в тайното съвещание и то не е оспорено.
Съобразно изложеното не е налице въведеното основание за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение платено за правна защита и съдействие, доказано с договор за правна помощ от 28.09.2012 г. сключен с адв. Я. И. от Б.. При този изход на производството касаторът ще бъде осъден на основание чл. 78, ал.23 ГПК да заплати на ответника по касация професионална гимназия „Текстил и облекло”, [населено място] сумата от 300 лв., разноски за касационната инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 290/2012 г. на Благоевградски ОС.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на професионална гимназия „Т.”, [населено място] сумата 300 (триста) лева, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: