О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№22
[населено място], 15.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6431 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1-100 от 07.07.2014г. по гр.д. № 750/2014г. на Бургаски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 582 от 05.04.2013г. на Бургаски районен съд по гр.д. № 7588/2012г. за признаване за установено по отношение на М. И. П. /починала и заместена от следващите двама, които са нейни наследници/, Л. В. С., П. В. П., Л. К. Д., П. И. К. /починал по време на процеса и заместен от наследниците си Ц. Х. К., Я. П. С. и И. П. К./ и С. И. К., че към момента на образуване на ТКЗС наследодателката на ищцата Й. Х. С. С. Х. С., починала 1996г., е била собственик на недвижим имот представляващ част от имот № 1942 по кадастралния план от 1947г., а по кадастралния план от 1957/1958г. представляващ имот пл.№ 827 в местността „К.”, землището на [населено място], който имот по нотариален акт № 104, т.ІІ, нот.д.№ 400/1957г. представлява нива в местността „М.” в землището на [населено място] с площ 1500 кв.м. при граници: шосе за минералните бани, М. С., Е. А. П. и полковник П..
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
Първата е подадена от Л. В. С., П. В. П. и С. И. К. чрез пълномощника адв. Ж.. Втората касационна жалба изхожда от Ц. Х. К., Я. П. С., И. П. К. и Л. К. Д. също представлявани от адв. Ж.. В двете жалби се поддържат идентични основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Ответницата по жалбите Й. Х. С. излага съображения за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявеният иск е по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и производството пред въззивната инстанция се развива по реда на чл. 294 ГПК – след отмяна на първоначалното въззивно решение от касационната инстанция. Предмет на спора е недвижим имот притежаван от С. Х. – наследодател на ищцата в землището на [населено място] в бившата местност „М.”. Видно от представения нотариален акт № 104 от 08.04.1957г., че е извършена замяна от комисията по Т., по силата на която притежаваните от наследодателката лозе от 1,6дка и нива от 1,5 дка в посочената местност са заменени с други такива в същата местност, а именно: лозе от 1,5дка при съседи: А. Х., П. Б., А. Х. и шосе и нива от 1,5 дка при съседи: подполковник П., Е. А. П., М. С. и шосе. Тези два имота, получени при замяната, са внесени от наследодателката в ТКЗС и впоследствие са възстановени на ищцата по реда на ЗСПЗЗ с Решения на ПК-Б. от 14.01.1993г. – за свободен терен от 1,450 дка /има отказ за възстановяване на 0,5дка, които попадат в подземна инфраструктура/ и Решение от 30.03.1995г. – за 1,5дка, бивше лозе, имот пл.№ 826 по плана от 1958г.
Според приетите експертизи нивата от 1,5 дка в местн. „М.”, описана в нот.акт № 104/1957г., съответства на имот пл. № 827 плана от 1958г. В разписния лист към плана е допуснато дублиране на номерата на имотите като срещу пл. № 827 е записано името на П. К., а срещу пл.№ 826 името на М. Х. – наследодателката на ищцата. С влязло в сила решение на Бургаски районен съд по гр.д. № 958/2001г. е установено по отношение на ищцата, че собственик на имот пл. № 826 от кадастралния план от 1957г. е И. Д. П., а по неточност е записан в разписния лист на наследодателката М. /С./ Х..
Имот пл. № 827 е възстановен на ответниците като наследници на П. И. К. с решение на ПК – Б. от 14.04.1998г., което е предизвикало настоящия правен спор. Възстановяването на собствеността е извършено въз основа на записаното в разписния списък.
В отменителното решение на Върховния касационен съд, І г.о., по гр.д. № 6248/2013г. е прието, че правилото на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ се прилага в производство по иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, защото в него се разрешава спорът на кого трябва да се възстанови собствеността на внесения в ТКЗС имот. Страната, която твърди придобиването на собствеността на това основание, ще трябва да докаже, освен извършването на замяната и един от другите два юридически факта, предвидени в хипотезиса на правната норма на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ – последващо застрояване на земята или извършването на разпоредителни сделки с нея, за да докаже, че замяната остава в сила. Съдът следва да укаже на страната, която се позовава на замяната, че носи тежестта да докаже един от тези два релевантни за запазване на вещно-прехвърлителното действие на замяната факта – последващо застрояване или отчуждаване на един или на двата заменени имота. Именно поради липсата на такова конкретно указание до ищеца делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане Бургаски окръжен съд е допуснал техническа експертиза за установяване дали в бившия имот № 827 по плана от 1957/1958г. е извършено застрояване и дали за същия имот са извършени разпоредителни сделки до внасяне в ТКЗС и до настоящия момент. Вещото лице е посочило, че имотът сега представлява пл. №4 в кв.49 по застроителния и регулационен план на@@13@ [населено място], за който е отреден УПИ ХХVІІ-36 в кв. 49 и в него е извършено временно строителство на автокъща и автомивка. Разпореждания от наследодателката С. Х. с имота по замяната не са извършвани – тя е влязла в ТКЗС през 1958г. с 2 дка земя в местн. „М.”.
За да постанови обжалваното решение Бургаски окръжен съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот е бил притежание на наследодателката на ищцата съгласно извършената замяна по З.. Обсъждайки разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, според която се възстановява правото на собственост върху имота, притежаван преди замяната, освен ако с получения при замяната имот са извършени разпоредителни действия или е застроен, съдът е изтъкнал, че решението, с което възстановен полученият по замяната имот, е постановено на 30.03.1995г. преди влизане в сила нормата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 122 от 19.12.1997г. Поради това правилото не следва да намери приложение за настоящия случай. От друга страна, съдът е счел, че наследодателката Х. е извършила разпореждане с възстановената й от Поземлената комисия земя чрез дарение на единия имот в полза на дъщеря си /ищцата/, извършено през 1993г., а по отношение на другия имот разпореждане е извършено от ищцата и роднините й през 2004г. в полза на трети лица /сочените сделки са за имот пл.№826/. При тези констатации съдът е заключил, че получената при замяната земя е била предмет на разпореждане и затова замяната остава в сила съгласно изключението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Затова е уважил иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поставят три правни въпроса, който считат, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Те са: 1/ за кой имот следва да се съберат доказателства относно изискванията на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ /да е осъществено строителство и да е извършено разпореждане/ – за получения при замяната или за отнетия вследствие на замяната; 2/ може ли да се запази правото на собственост върху получения при замяната имот, ако собствеността върху него е възстановена и с него е извършено разпореждане след възстановяване на собствеността; 3/ допустим ли е иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно процесния имот при наличие на висящо административно производство, но за друг имот на същия наследодател.
За обосноваване основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК касаторите са представили: Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК на ВКС, отменителното решение на ВКС, постановено по настоящия правен спор; Решение № 113 от 09.04.2012г. по гр.д. № 568/2011г. на І г.о., Решение № 1108 от 27.09.2006г. по гр.д. № 1782/2005г. на ІVг.о. и Решение № 79 от 04.02.2009г. по гр.д. № 5670/2007г. на І г.о., без да са изяснили кое решение с кой правен въпрос е свързано.
Първият правен въпрос изрично не е обсъждан в обжалвания акт и не е обусловил решаващите мотиви на съда – всички изводи на съда касаят имота, получен в резултат на замяната, а не притежавания преди нея. Освен това е несъмнено от редакцията на чл. 18з, ал.3, пр.2 ППЗСПЗЗ, че изискванията имотът да е застроен или с него да е извършено разпореждане се отнасят до получения при замяната имот – при наличието на някое от тези две условия замяната остава в сила; съответно, при липса на застрояване или на разпореждане, се възстановява собствеността върху притежавания преди замяната имот.
Третият въпрос за допустимостта на предявения иск предвид наличието на неприключила процедура по възстановяване на собствеността, е разрешен в първото отменително решение и не може да бъде повдиган отново.
Следва да се допусне касационно обжалване по втория правен въпрос, който е съществен за изхода на спора. Същият следва да бъде уточнен по следния начин: Обхваща ли хипотезата на чл. 18з, ал.3, пр.2 ППЗСПЗЗ разпореждания с получения при замяната имот, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ и постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху този имот. Приложената съдебна практика не съдържа разрешение на този на въпрос. Такова обаче се намира в други решения на Върховния касационен съд постановени по чл. 290 ГПК, известни на настоящия състав, а именно: решение № 246 от 06.03.3012г. по гр.д. № 1200/2010г. на І г.о. и Решение № 497 от 02.07.2010г. по гр.д. № 715/2009г. на І г.о. И в двете се приема, че текстът на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ има предвид разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. При наличието на посочената задължителна практика касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1-100 от 07.07.2014г. по гр.д. № 750/2014г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на П. В. П., Л. В. С. и С. И. К., и по касационната жалба на Ц. Х. К., Я. П. С., И. П. К. и Л. К. Д..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на общо 338 лв. за разглеждане на касационните жалби.
При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: