О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
Гр.София, 15.01.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря … като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.14 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.3373/15.10.19 по г.д.№.6391/18 на АС София молбата на Г. И. Г. по чл.248 ГПК за изменение по постановеното по делото решение №.1626/2.07.19 в частта за разноските и присъждане на пълния размер на платено адвокатско възнаграждение е оставена без уважение.
Постъпила е частна жалба от Г. Г. с искане за отмяна на определението като незаконосъобразно.
Ответната страна А. И. Малинова не взема становище.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
По делото няма спор, че Г. Г. – въззиваема страна в производството пред АС София, е направил 3600лв. разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция; че материалният интерес на отнесения до апелативния съд спор е 43217,53лв.; че с решението жалбата е намерена за неоснователна, а на Г. Г. са присъдени 2191,20лв. разноски – минималния размер по Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС – предвид намерено за основателно възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.
Настоящият състав намира, че така присъдената сума не следва да бъде изменяна. Действително отнесеният до въззивната инстанция спор е по главен и евентуален иск и има специфика в предмета-доколкото се отнася до твърдяно неизпълнение на договор относно таванско помещение, а защитата на страната е осъществена както чрез подробен писмен отговор и писмени бележки, така и чрез процесуално представителство в съдебно заседание. От друга страна, обаче, не може да се приеме, че спорът е с фактическа и правна сложност, във връзка със засегнатите въпроси е налице задължителна практика, в това число обобщена с тълкувателно решение, а разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание. Същевременно, доколкото по аргумент от предвидените в чл.78 ал.1 ГПК условия, страната има право на възнаграждение за един адвокат, а процесуалното представителство по въззивното дело е било осъществявано от трима /в това число чрез явяване на двама от тях в съдебното заседание/, настоящият състав приема, че така договорената и платена сума, при липса на повече уточнения, е за осъществената от тримата адвокати защита /за един адвокат се полага 1/3 от нея/. При тези обстоятелства, с оглед представените по делото документи и забраната за влошаване положението на жалбоподателя, настоящият състав няма основание да постанови изход на спора, различен от вече обективирания в определението по чл.248 ГПК на АС София, респективно да присъди повече от определената от него сума.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.3373/15.10.19 по г.д.№.6391/18 на АС София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: