Определение на ВКС – ГК, III г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 16.01.2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: Г. МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 2668/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 13336 от 12.12.2017 г. на В. Н. С., С. П. С. и Н. В. С., всичките от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Веселин Ф. от АК – Р., с искане за изменение на определение № 862 от 28.11.2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 2668/2017 г. в производство по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, като присъдените 960 лв. разноски за касационното производство, се намалят на 500 лв.
Ответницата по молбата Д. И. С. от [населено място], област Р., чрез процесуалния си представител адв. Д. И. от АК – Р., в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, оспорва молбата за редуциране на присъдените разноски с определението на ВКС по чл. 288 ГПК като неоснователна.
Молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С посоченото определение, постановено по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 29.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 33/2017 г. на Русенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 5288 от 09.05.2017 г. на В. Н. С., С. П. С. и Н. В. С. от [населено място], като касаторите са осъдени да заплатят на ответницата по касация Д. И. С. направените разноски по делото за касационното производство в размер на 960 лв. Направените от ответницата по касацията разноски за адвокатско възнаграждение са надлежно документирани, своевременно е поискано тяхното присъждане, видно от книжата по делото и настоящата инстанция се е произнесла по направеното искане с постановеното определение по реда на чл. 288 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице условията на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за разноските.
Направеното в молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8 от нея, но не по-малко от 500 лв. В случая предмет на делото са три иска, два обективно съединени – по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относителна недействителност на договор за дарение, както и приетият за съвместно разглеждане насрещен иск от ответниците по чл. 97 ЗЗД за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в парично, които обуславят сравнително висока правна и фактическа сложност на делото. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, или в конкретния случай, съгласно цитираните по-горе норми, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1 500 лв. Следователно уговореното и изплатено по договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата от 960 лв. е под този размер, поради което не се явява прекалено високо.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13336 от 12.12.2017 г. на В. Н. С., С. П. С. и Н. В. С., всичките от [населено място], за изменение на определение № 862 от 28.11.2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 2668/2017 г. в производство по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: