Определение №22 от 16.1.2019 по гр. дело №1547/1547 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22
гр. София, 16.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 1547/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
М. М. Д. – С. чрез процесуалния представител адв. Л.А. от САК е обжалвала въззивното решение № 439 от 28.12.2017 г., постановено по въззивно гражданско дело № 367/2017г. на Софийския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключения по чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – установителен иск за собственост с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР в редакция до ДВ бр.49/2014г., поради което е процесуално допустима.
Ответницата И. Й. В. е подала писмен отговор чрез процесуалния представител адв. Р.К., в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради липса на основания за касационно обжалване. Поддържа, че указанията в отменителното решение на ВКС са изпълнени и не са допуснати нарушения на процесуалните правила при повторното разглеждане на делото от въззивния съд.
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Сливнишкия районен съд № 57 от 01.06.2015 г., постановено по гражданско дело № 170 / 2013 г., с което е отхвърлен предявеният от М. М. Д. – С. иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2 от ЗКИР в редакция до 2014г. срещу И. Й. В., за установяване между страните, че наследодателят на ищцата Методи Д. Ц. е бил собственик на имот с площ от около 2.5 дка в [населено място], м. „Л.“ при съседи братя М., път и И. Х., идентичен с имот ….. по действащия от 1934 до 1952г. план на селото, който по разписен лист е записан като собственост на братя М., а на името на М. Д. Ц., наследодател на ищцата М. М. Д. – С. е записан имот пл.№ 296.
Мотивите на въззивния съд са, че за първи път имот № ….. е бил нанесен в плана от 1952г., като в разписния лист е записан на братя М.. Поради липса на документи за собственост за този имот и твърдения за невярно отразяване на имотите на страните в разписния лист на плана от 1952г., съдът е посочил, че индивидуализиращите признаци на имота биха могли да бъдат установени единствено от гласните доказателства. След цялостен анализ на показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица и приложените към тях скици, съдът е приел, че ищцата не е доказала правото на собственост на имот пл. № ….. по плана от 1952г. Събраните гласни доказателства установяват, че наследодателите на страните са притежавали съседни имоти в [населено място], м.“Л.“ като наследодателят на ищцата е притежавал западния имот, а този на ответницата – източния, но не е установено пространственото положение на имот пл.№ ….. и не може да се обоснове идентичността му с претендирания от ищцата имот.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Първите два въпроса, с оглед поддържаното противоречие с мотивите на отменителното решение при предходното разглеждане на делото, следва да се уточнят в следния смисъл: длъжен ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК да изпълни указанията на касационния съд за извършване на нови процесуални действия. Така формулиран, въпросът не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, защото въззивният съд е изпълнил точно указанията в отменителното решение на ВКС, преразпитал е свидетелите по начин, който дава възможност те да изложат ясно и точно известните им и релевантни за спора факти за местоположението на процесния имот, съседите и ползването му във времето. В отменителното решение не са дадени указания точно коя скица следва да се покаже на свидетелите, а тази която съдът е избрал е подходяща с оглед твърденията в исковата молба за непълнота на кадастралната основа в плана от 1966г. В съдебното заседание е присъствал процесуалния представител на ищцата-касатор и е имал възможност, ако е считал това за необходимо, да поиска на свидетелите да бъде посочена и друга скица, каквото искане не е направено видно от протокола от съдебното заседание.
Вторият правен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото също не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, защото съдът е спазил посочената от касаторката съдебна практика и не е игнорирал относими за делото доказателства. Показанията на свидетеля С., за ската от южната страна на имота, на които основава доводите си касаторката , нямат решаващо значение за делото, тъй като според твърденията в исковата молба релевантно за решаването на спора е местоположението на имотите, собственост на братя Х. и братя М., които ищцата е посочила за съседи. Няма решаващо значение и фактът дали свидетелката С. е посочила номера на имота, който е владян от ищцата, а преди това от нейния наследодател, тъй като имот ….. е с източна граница имот ….., който в разписния лист към плана от 1952г. се води на братя П., а според нейните показания от изток имотът граничи с този на братя М..
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса за задължението на съда да съобрази при преценка на доказателствата опитните, научните и логически правила , защото съдът ги е съобразил анализирайки обстойно установените от показанията на свидетелите по делото факти и съпоставяйки и обосновавайки логически защо те не са достатъчни за доказване на правата на ищцата. Изводът в заключението на тричленната експертиза / стр.157 / е в същия смисъл – че границите на имота, посочени в исковата молба не съвпадат с имота, който ищците са показали на място на експертизата, че ползват.
По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се опуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноските в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, които са поискани с отговора на исковата молба и извършването им е доказано от представения договор за правна защита от 03.04.2018г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 439 от 28.12.2017 г., постановено по въззивно гражданско дело № 367/2017г.
ОСЪЖДА М. М. Д. – С. да заплати на И. Й. В. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top