5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр.София,
16.01.2020 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: геника михайлова
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 95 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 06.12.02.2018 г., постановено по гр.д. № 497/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 989/20.08.2018 година постановено по гр.д. № 232/2018 г. на ОС Плевен.
Частният жалбоподател Н. Й. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че определението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Моли да се допусне до касационно обжалване и да отмени въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане като неправилни и необосновани.
Ответницата Ц. И. Х. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
С Решение № 322/28.12.2017 година по гр. д. № 293/2017 година на Районен съд Червен бряг е отхвърлен предявен от Н. Й. в против Г. и М. Х. и ЕТ”С. И.” иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите за прогласяване нищожността на сключен между ответниците договор за аренда на земеделска земя от 20.11.2015 година, вписан в Служба по вписванията към Агенция по вписванията София с вх. № 2824/20.11.2015 година, акт /№/, том IV, поради противоречие с добрите нрави като неоснователен и недоказан.
С Решение № 324/2.08.2018 година по в. гр. д. № 232/2018 година на Окръжен съд Плевен е потвърдено Решение № 322/28.12.2017 година по гр. д. № 293/2017 година на Районен съд Червен бряг, като в диспозитива на решението е посочено, че е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди разпореждане от 20.08.2018 година по гр. д. № 232/2018 година на Окръжен съд Плевен въззивният съд е канстатирал, че същото е постановено на основание чл. 286, ал. 1, точка 3, във връзка с чл. 280, ал. 3 от ГПК , и е възприел изводите на администриращия жалбата съд, че съобразно мотивите на въззивното решение цената на иска за нищожност на договора за аренда, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, точка 5 от ГПК, е 1 828,54лева, тъй като относно цената на иск за съществуване на договор за аренда се прилагат правилата за съществуването на договор за наем. Прието е, че решението на въззивния съд е постановено по граждански спор между страните по иск, чиято цена е под 5 000 лева, поради което е окончателно при условията на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд е изложил съображения за това, че в случая е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделска земя от 20.11.2015 година на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от Закона за задълженията и договорите, като искът е оценяем и неговата цена следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, както се е позовал и на практика на ВКС- Определение № 665/21.07.2010 година по ч. т. д. № 496/2010 година, I т. о. на Върховен касационен съд на Република България; Определение № 167/19.03.2015 година по ч. т. д. № 403/2015 година, I т. о. на Върховен касационен съд на Република България; Определение № 487/18.09.2017г. година по ч. т. д. № 1764/2017 година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България. Прието е, че с оглед уговореното годишно плащане по договора за аренда цената на иска е 1 828,54 лева, а съобразно чл. 280, ал. 3, точка 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
По изложените съображения, съдът е счел, че ОС Плевен с разпореждане правилно е върнал касационна жалба с вх. № 9250/6.08.2018 година против Решение № 324/2.08.2018 година по гр. д. № 232/2018 година на Окръжен съд Плевен и го е потвърдил.
В приложено към частната жалба на жалбоподателя Н. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за приложимостта на разпоредбата на чл.69, ал.,1, т.5 ГПК при определяне цена на облигационни спорове, за точното прилагане на разпоредбата на чл.70 ГПК, за цената на иск за прогласяване нищожност на договор. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно, тъй като е нарушен чл.104, т.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че обжалваното определение е нищожно и недопустимо. В закона липсва дефиниция кога съдебният акт е нищожен, но съдебната практика приема, че нищожен е онзи съдебен акт, който не може да бъде припознат като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление или поради противоречие с правовия ред. Съдебният акт е недопустим, когато е постановено при липсата или ненадлежното упражняване на правото на иск, както и при нарушаване на диспозитивното начало в процеса. Нито една от горните характеристики не се наблюдава по отношение на обжалвания в настоящото производство съдебен акт.
Настоящият състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въззивният е постановил своето определение в съответствие с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК изрично посочва, че цената на иска за съществуване /респ.несъществуване/ на договор е цената на договора, поради което предявените искове не са неоценяеми, както счита частният жалбоподател, като в т.5 се пояснява, че при договор за наем цената се определя от наема за една година. В практиката, по приложението на тези разпоредби се приема, че стойността на договора е определяща за цената на иска, когато негов предмет е установяване несъществуването на целия договор. Цената на иска, когато същият е оценяем, се посочва от ищеца , но в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя такава, като определението му подлежи на обжалване когато се увеличава посочената от ищеца цена. Съдът сам определя цената на иска, прилагайки законови норми и съобразявайки се с данните по представената данъчна оценка/чл.70 ГПК/. Съдебната практика безспорно възприемано като цена на договора съответно продажната цена, възнаграждение по договор за поръчка, комисионен договор , изработка , наем и пр. В общата хипотеза на договор , с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена. Съгласно т.т. 2 и 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/20.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г., договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието, а и сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията, т.е. недействителният аренден договор да съдържа съществените елементи на договора за наем, поради което и цената на иска при спор се определя по правилата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК.
Настоящият състав напълно споделя практиката, съобразно която когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, не касае основанието на вземането / престацията и не се отрича наличието на действително правно основание на престацията, а единствено реда и начина на определяне на вземането, или други уреждащи правоотношението елементи, искът за прогласяване на нищожността на отделна клауза е неоценяем. В случая предмет на установителния иск за нищожност е целият договор за аренда, а не е налице искане от установяване на нищожност на отделна клауза от същия.
Така постановеното определение на въззивния съд не е решено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване на въззивното определение на основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Установената практика не е и неправилна, за да се налага да бъде променена, като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно поради нарушаване разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, тъй като постановяването на решение по същество на спора от окръжен, вместо от районен съд не е довело до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт, касаещ връщането на касационна жалба срещу този акт.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.12.2018г., постановено по гр.д. № 497/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 989/20.08.2018 година постановено по гр.д. № 232/2018 г. на ОС Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: