О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 16 март 2018 г..
Петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България в закрито заседание на дванадесети март на две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ФАНИ НАЙДЕНОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
гр.дело № А 24/2018 год.
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административно процесуалния кодекс.
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Лом и Административен съд – Монтана относно компетентния съд, който да се произнесе по постъпила жалба от Ю. М. К., в качеството му на управител и представляващ [фирма], против мълчаливия отказ на Началника на О. с.з. [населено място] по заявление вх. № 1942/07.08.2017 г. на осн. чл. 70 ЗСПЗЗ, и заявление допълнение от същата дата за регистриране на 17 бр. договори за наем на земеделска земя, вписани в Службата по вписвания [населено място].
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази :
Делото е образувано пред Административен съд – Монтана, след изпратена по компетентност с разпореждане на председателя на III отделение на Върховния административен съд от 13.12.2017 г. жалба ПО-399/01.12.2017 г. от Ю. М. К., управител на [фирма], срещу мълчалив отказ на началника на ОСЗ [населено място] да регистрира 17 бр. договори за отдаване под наем на земеделски земи. Пред Административен съд- Монтана е образувано административно дело № 559 /2017 г. , като с разпореждане от 18.12.2017 г. на II съдебен състав производството по делото е разделено на осн. чл. 210, ал. 2 ГПК. В жалбата се изложени твърдения, че жалбоподателят е наемател на земеделски земи и е поискал регистриране на договорите за наем от О. с.з. [населено място]. От страна на О. служба са изискани допълнителни документи за извършване на регистрацията, които според него са неотносими, а искането е извън правомощията на административния орган. Бездействието му, според жалбоподателя, съставлява мълчалив отказ, който подлежи на обжалване пред административния съд и следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
По жалбата е образувано административно дело № 559/2017 г. на Административен съд- Монтана. С Определение № 12 от 11.01.2018 г. По посоченото дело съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Лом, като е приел, че разглежданият случай попада в приложно съгласно § 19, ал. 1 ЗИД на АПК,/ДВ, бр. 39/2011 г./. Според съдебният състав искането за регистрация на договори за наем на земеделска земя е искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1 от ДР на Закона за администрацията, но попадаща изцяло в приложното поле на ЗСПЗЗ и подзаконовите актове по прилагането му и на осн. § 8 ПЗР на АПК, във. вр. § 19 от ПЗР от Закона за изменение и допълнение на АПК ( обн. ДВ бр. 39 от 2011 г.) индивидуалните административни актове, издадени по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота.
С Определение № 302 от 29.01.2018 г. по образувано гр.д. № 126/2018 г. на РС– Лом, съдебният състав е повдигнал спор за подсъдност, като е изпратил делото на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 135, ал. 4 АПК ,като се е позовал на съдебна практика- Определение № 77 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 66/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по спор за подсъдност между районен и административен съд срещу отказ да бъде извършена от ОСЗ административна услуга по регистрация на наемен договор с предмет земеделска земя. Изложил е съображения, че отказът на Началника на О. с.з. да се извърши вписване в регистъра на договор за наем на земеделска земя не е приложима разпоредбата на § 19 от ПЗР от Закона за изменение и допълнение на АПК ( обн. ДВ бр. 39 от 2011 г.), касае упражняване правомощия на административен орган за водене на регистър на земеделски имоти, уредени в чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 60, ал. 6, т. 12 ППЗСПЗЗ и независимо, че попада изцяло в приложното поле на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, производството по вписване не е част от процедурата по възстановяване на собствеността и неговото оспорване е извън обхвата на § 19 от ПЗР от Закона за изменение и допълнение на АПК ( обн. ДВ бр. 39 от 2011 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 4 от АПК решаването на спора за подсъдност между посочените две съдилища (административен и общ) е от компетентността на състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд (ВКС) и двама представители на Върховния административен съд (ВАС).
Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа жалба с вх. № ПО-399 от 01.12.2017г. на [фирма] е Районен съд- Лом.
От данните по делото е видно, че административното производство е във връзка с разпределението на ползването на земеделски земи по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, съответно на чл.70 и сл. ППЗСПЗЗ. Започнало е въз основа на заявление на жалбоподателя вх. вх. № 1942 от 07.08.2017 г. и заявление допълнение от същата дата на осн. чл. 72, ал. 5 ППЗСПЗ, подадено в качеството му на ползвател на посочените в него имоти.
Съгласно чл. 37б, ал 1 от ЗСПЗЗ, О. с.з. води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ, с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. В тази връзка ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята, а собствениците подават декларация, в която посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите.
В срок до 31 юли всеки ползвател е длъжен да представи пред О. с. з. по местонахождение на имотите копие от договорите за ползваните от него имоти, с цел определяне на изходните данни и материали за създаване на масивите за ползване за предстоящата стопанска година.
Ползвателите подават заявление по чл. 70 ППЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти, съгласно регистрираните в О. с.з. договори и/ или документи за собственост. Всеки ползвател посочва в заявлението начина, по който желае да ползва всеки от наетите или арендувани имоти през съответната стопанска година- в реални граници или включени в процедурата по чл. 37в ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделските земи в съответното землище. При промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на трайно ползване на имотите след 31 юли, собствениците и ползвателите подават декларация, съответно заявление, съгласно чл. 72, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Задължение на общинските служби е да регистрират представените договори за наем, аренда или съвместна обработка по чл. 31, ал. 4, т. 3 от Закона за кооперациите, както и анексите за тяхното изменение или прекратяване. Регистрацията на представените по реда на чл. 37б ЗСПЗЗ договори представлява извършване на нормативно предписани действия от точно определен орган, поради което отказът да се извърши регистрацията подлежи на обжалване на основание чл. 21, ал. 4 АПК във вр. § 8 ПЗР на АПК.
Съгласно § 8 ПЗР на Административно- процесуалния кодекс правилата за издаване и обжалване на административните актове са приложими и в производствата по извършване на административните услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. С приемането на § 19 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК/ДВ. бр. 39 от 2011 г./ се предвиди, че компетентен да се произнесе като първа инстанция по жалби срещу индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието, храните и горите е районния съд по местонахождение на имота. Разпоредбата не прави разлика между вида и характера на административния акт, а определя като водещ елемент материалния закон, по който е постановен. Без значение за приложимостта й е връзката на акта с производството по реституция, тъй като Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и подзаконовите актове по прилагането му освен уредба по материята на възстановяването на собствеността върху земеделски земи съдържа и регламентация на отношенията по повод тяхното ползване, опазване и възстановяване. Поради това, ако актът или отказът за издаването му, е по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, компетентен да се произнесе е районният съд по местонахождение на имота, което е приложимо и за дължимите по тях административните услуги, както и за отказите за извършването им.
Отказът за регистриране по реда на чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ на договори за земеделски земи от О. с.з. е отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „ в“ ДР на Закона за администрацията и доколкото е предвидена в ЗСПЗЗ, компетентен да се произнесе по законосъобразността на този отказ е районният съд по местонахождение на имота, съгласно на § 19 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК./ДВ, бр. 39 от 2011 г./.
По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалба ПО-399/01.12.2017 г. , заявена от Ю. М. К., в качеството му на Управител на [фирма], срещу мълчалив отказ на началника на О.[населено място] да извърши регистрация на договори за наем на земеделски земи е Районен съд-Лом.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1……………..
ЧЛЕНОВЕ: 2…………….
3……………… 4………………
5…………………