О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 18.01.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3367 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3686 от 11.05.2016 г., подадена от З. А. В. чрез адвокат Ю. С. против въззивно решение № 69 от 05.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 114/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, ГК.
Ответниците по касация Н. А. С. и П. М. С., представлявани от адвокат К. П. от АК – К., са подали писмен отговор, в който са взели становище по основателността на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решение № 601 от 15.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1749/2014 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което са изнесени на публична продан допуснатите до делба обекти, а именно : поземлен имот с идентификатор № 68789.20.72, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на Изп. директор на АГКК с площ за имота по скица 371 кв. м., а по нотариален акт за покупко – продажба – 346 кв. м., с административен адрес: [населено място] [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, който имот е идентичен с поземлен имот УПИ ХХІІІ-3068, попадащ в кв. 152 по РП на [населено място], ведно със сграда с идентификатор № 68789.20.72.1, със застроена площ от 47 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, ведно със сграда с идентификатор № 68789.20.72.2, със застроена площ от 17 кв. м., брой етажи 1, предназначение: постройка от допълващо застрояване, при настоящи граници и съседи на имота по скица на поземлен имот изх. № 15-33267 от 17.09.2014 г. изд. от СГКК, [населено място]: 1.Поземлен имот с идентификатор № 68789.20.86; 2.Поземлен имот с идентификатор № 68789.20.73; 3.Поземлен имот с идентификатор № 68789.20.191; 4.Поземлен имот с идентификатор № 68789.20.71, като получените от публичната продан суми следва да се разпределят между съделителите, както следва: 4/6 ид.ч. за Н. А. С. и П. М. С.; 1/6 ид.ч. за Н. А. С. и 1/6 ид.ч. за З. А. В.; отхвърлена е претенцията на З. А. В. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на сградата с идентификатор № 68789.20.72.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68789.20.72 и е отхвърлена претенцията на З. А. В. с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ищците Н. А. С. и П. М. С. да й заплатят съобразно делбените си квоти стойността на подобренията в поземлен имот с идентификатор № 68789.20.72 и в сграда с идентификатор № 68789.20.72.1 през периода 2006 – 2007 г. в общ размер на 7 831 лв.
На първо място въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на процесния имот, тъй като съсобствеността върху него е възникнала от смесен фактически състав : покупко-продажба и наследяване. Освен това по отношение на жалбоподателката не са налице и другите условия по чл. 349, ал. 2 ГПК – тя не е живяла в имота към момента на откриване на наследство, а и притежава в съсобственост със съпруга си други две жилища. Въззивният съд е отхвърлил претенцията за сметки с мотивите, че подобренията в имота са извършени преди откриване на наследството на А. Т.. Жалбоподателката е живяла в имота със съгласието на собствениците А. и И. Т. и към момента на извършването на подобренията се е явявала държател, а не съсобственик на имота. Споделени са и мотивите на районния съд, към които е препратено по реда на чл. 272 ГПК, съобразно които стойността на претендираните да са извършени през 2006 – 2007 г. подобрения биха съставлявали увеличение, със стойността на което биха се обогатили собствениците на имота към този момент. Такива са били А. Т. (починал на 27.05.2007 г.) и И. Т. (неучастваща в производството), а не ответниците по претенцията Н. А. С. и П. М. С..
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните правни въпроси: (1) „В конкретния случай публичната продан законосъобразен способ ли е за ликвидиране на съсобствеността на допуснати до делба няколко недвижими имоти?” ; (2) „Дължи ли се заплащане на направените от съделител подобрения в наследствен имот, ако същите са извършени преди откриване на наследството и как е определено качеството му към момента на извършването им?” ; (3) „Допустимо ли е възлагане в дял на един от съсобствениците при съдебна делба на отделна постройка, чието предназначение е „постройка от допълващо застрояване“?“. Освен това, изложението съдържа и оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на събраните по делото доказателства и съдържанието на изложените мотиви. В тази връзка няма поставени въпроси.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по цитираните въпроси по следните съображения:
На първо място, съобразно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо съдържащите се в изложението оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на събраните по делото доказателства и съдържанието на изложените мотиви не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване.
Първият от конкретно формулираните въпроси не търси принципен отговор на общ правен проблем, а цели отговор по съществото на спора, какъвто не може да се даде в производството по селектиране на жалбите. Наред с това липсва обосновка за наличието на което и да е от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Такова, впрочем, не е и налице, доколкото произнасянето на въззивния съд относно способа за ликвидиране на съсобствеността е в съответствие със задължителната практика – т. 7 и т. 8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. По съображения, аналогични на изложените относно въпрос № 1, касационното обжалване не може да се допусне и по въпрос № 2, който като краен резултат също е в съответствие със задължителната практика (например Решение № 114 от 26.06.2015 г. по гр.д.№ 6900/2014 г. на ВКС, I г. о.). Третият конкретен въпрос е напълно неотносим към предмета на делото – възлагане в дял на сграда, съставляваща „постройка от допълващо застрояване“ нито е искано от някой от съделителите, нито е постановявано от инстанциите по съществото на спора. Това означава, че не е налице общо основание за допускане на касационното обжалване, което да налага обсъждането дали е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69 от 05.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 114/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ