3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 02.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 118/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], чрез адв. М. Д., АК – Враца, против определение № 840 от 23. 11. 2017 г. по в. ч. гр. д. № 629/2017 г. на Врачанския окръжен съд, потвърждаващо определение № 913 от 27. 10. 2017 г. по гр. д. № 916/2017 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК, подадената от дружеството против Община – К. искова молба. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Поддържа се наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Подаден е отговор на частната жалба от Община – К., чрез адв. М. Я. и адв. Н. Ш., в което се изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно разглеждане на частната жалба и правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото на осн. чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, съставът на окръжния съд е приел, че исковата молба законосъобразно е била оставена без движение, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, тъй като не е бил индивидуализиран обектът на установителния иск за собственост – „помощно стопанство, разположено върху 73, 76 дка земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], Община – К.“, и дадените с определения от 27. 09. 2017 г. и 13. 10. 2017 г. указания не са били изпълнени с депозираните уточняващи молби вх. № № 5095/11. 10. 2017 г. и вх. № 5331/25. 10. 2017 г. Приел е, че законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 130 ГПК, тъй като с определение от 13. 10. 2017 г., на ищеца е дадена възможност да обоснове правния си интерес от иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, което не е изпълнено с уточняващата молба вх. № 5331/25. 10. 2017 г.
В частната жалба и изложението на основанията по чл. 280 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ пасивно легитимирана ли е община по иск с правно основание чл. 19 ЗСПЗЗ, касаещ земеделски земи, които не са заявени от собствениците/ползвателите им по реда на ЗСПЗЗ; 2/ имат ли правен интерес от предявяването на иск по чл. 19 ЗСПЗЗ собственици/ползватели на земеделски земи, които не са ги заявили по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ.
Въпросите са свързани с приложението на чл. 130 ГПК и са от значение при преценка наличието или липсата на интерес от предявяване на иска. Сами по себе си, обаче, същите не са били от решаващо значение при формиране волята на въззивния съд при извършване на преценката относно законосъобразността на първоинстанционното определение.
С последното производството по делото е било прекратено на две основания: чл. 129, ал. 3 ГПК – неизпълнение указанията за индивидуализация на имота, предмет на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, и чл. 130 ГПК – недопустимост на иска, поради необоснован правен интерес. Мотивите към определението на окръжния съд касаят и двете основания, но съображенията за потвърждаване на първоинстанционния акт се основават главно на несъответствие на исковата молба с чл. 127, т. 4 и т. 5 ГПК, предвид неиндивидуализацията на спорния имот по вид, местонахождение, граници, площ, статута му според действащ кадастрален план, регулационен план или друг вид план за съответната територия и неотстраняване на нередовностите й, въпреки двукратно дадените, по реда на чл. 127, ал. 2 ГПК, ясни и конкретни указания, което е било основание за приложение на чл. 127, ал. 3 ГПК. В тази връзка, съставът на окръжния съд е приел, че определящо значение за индивидуализацията на недвижимите имоти имат техните граници на земния терен, а не площта им, както и че указанията на първоинстанционния съд не са били изпълнени, тъй като имотът е останал индивидуализиран само по площ (73, 76 дка) и населено място в което се намира (с. Х., общ. К.), което води до неяснота относно обекта-предмет на спора за собственост и налага връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото на основание чл. 127, ал. 3 ГПК. Изложени са съображения и във връзка с чл. 130 ГПК, като е прието, че правният интерес от иска срещу общината не е обоснован, доколкото не се твърди имотът да попадат в имоти – общинска собственост, но като допълнителна предпоставка, налагаща прекратяване на производството поради недопустимост на иска, наред с тази по чл. 127, ал. 3 ГПК.
Тоест, въпросите свързани с чл. 130 ГПК биха били значими за изхода на спора само при изпълнение указанията на съда, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, за привеждане исковата молба в съответствие с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и изясняване на спорния предмет чрез индивидуализация на вещта, предмет на иска са собственост. След като въззивният съд е приел, че са били налице основания по чл. 127, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 127, т. 4 и т. 5 ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по дело и жалбоподателят не е поставил никакви въпроси, засягащи този проблем, то разглеждането на въпросите, свързани с чл. 130 ГПК не би могло да повлияе на изхода на частното производство. Още повече, че преценката за обоснован правен интерес от предявен установителен иск за собственост може да бъде направена само в случай, че има яснота относно вещта, обект на правото на собственост, чиято защита се иска.
Община – К. претендира разноски за настоящата инстанция (иска недопускане до касационно обжалване или потвърждаване на определението на окръжния съд „със следващите се от закона последици“), но не представя доказателства такива да са извършени, поради тази претенция не следва да бъде уважавана.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 840 от 23. 11. 2017 г. по в. ч. гр. д. № 629/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: