О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 20.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №1258/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Мария К., чрез адвокат Т. К., срещу решение № 31 от 05.02.2015г., постановено по в.т.д. № 324/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд. С цитираното решение е отменено решение № 42 от 28.07.2014г., постановено по т.д. № 67/2013г. на Ловешки окръжен съд в частта му, с която частично са уважени предявените като частични обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД срещу общините Л., Червен бряг и Р., като исковете са отхвърлени частично по отношения на [община] и изцяло по отношение на [община] и [община]. В останалата част, с която предявените искове са били отхвърлени частично по отношение на ответниците – общините Л., Я., Червен бряг и Р. и отхвърлени изцяло по отношение на [община], първоинстанционното решение е потвърдено.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за нищожност на въззивното решение в частта му, с която въззивният състав се е произнесъл по валидността на процесното облигационно отношение между касатора и общините Р., Червен бряг и Т., и е счел сключеният договор за възлагане на обществена поръчка от 18.02.1009г. спрямо тези общини за нищожен. Твърди се, че в нарушение на своите правомощия, въззивният съд е прогласил частична нищожност на договора без в хода на производството да е бил сезиран за това. Поддържа се и оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, свързано с неправилно прилагане на косвен контрол по чл.17, ал. 1 ГПК в границата на въззивната проверка, както и оплакване за неправилност поради неприлагане на релевантните разпоредби от специалния Закон за обществените поръчки и в частност на чл.122и ал.1 ЗОП. Излагат се и съображения за наличието на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, свързани: с неправилно установяване на размера на възнаграждението, дължимо от [община]; с направеното незаконосъобразно прихващане с вземане за неустойки и с неправилно приета липса на представителна власт по отношение на [община]. Касаторът прави искане ако касационният състав приеме, че не са налице условия за връщане на делото за разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд, да обезсили, респективно да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, уважавайки изцяло частичните претенциите на дружеството. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Поставени са следните въпроси по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК:
1. „Допустимо ли е съдът да следи и установява нищожността на облигационно отношение /договор за обществена поръчка/ между страните, без да е бил сезиран с такова искане/повдигнато възражение? (чл. 26 ЗЗД)”;
2. „Допустимо ли е произнасянето по въпроса за нищожността на договора в отсъствието на някоя от страните в процеса?”;
3. „Какви са границите на косвения контрол по чл. 17, ал.2 ГПК и на въззивната проверка по чл. 269 ГПК?”;
4. „Каква е обвързващата сила на решението спрямо неучастващите в производството необходими другари ?” (чл. 265, ал.2 и чл. 271, ал.3 ГПК);
5. „Може ли въззивният съд да игнорира изцяло събраните от първата инстанция доказателства- техническата експертиза, документи за водена от страните кореспонденция, и да основе своите изводи само на база клаузите на договора?”;
6. „Кой носи тежестта на доказване при оспорване качеството на изпълнението в иск по чл. 266 ЗЗД?”;
7. „Следва ли съдът да бъде обвързан от възражение за прихващане, ако, страната от която то изхожда не е доказала правото си на насрещно вземане – не го е начислила, не го е определила по размер, не го е предявила за плащане със счетоводен документ и т.н. (103 и сл. ЗЗД)?”;
8. „Дължи ли съдът произнасяне по всички въпроси, с които е сезиран във въззивната жалба?”;
9. „Дължи ли възложителят по договор за обществена поръчка плащане за частично изпълнение, което все пак е годно, ако с договора изрично е уговорено, че изпълнението става на части/етапи? (чл. 267, изр.2 ЗЗД)”;
10. „Може ли съдът да признава и уважава непрядевено възржение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД?”;
като в подкрепа на твърдението си, че въпросите поставени по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са решени в противоречие с практиката на ВКС, посочва съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Касаторът поставя и следните въпроси по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК:
1. „Как проявява института на „недействителност на сделките” при договори по ЗОП?”;
2. „Кой е заинтересован да иска прогласяване недействителност на договор за обществена поръчка?”;
3. „Какъв е процесуалният ред за това?”;
4. „Може ли съдът служебно да прилага давност и недействителност по ЗОП”;
5. „Нищожен ли е договор по ЗОП, неподписан от един от възложителите- необходими другари в процеса и спрямо кого настъпва нищожност?”;
6. „Приложима ли е хипотезата на чл. 293, ал.3 от ТЗ при договори по ЗОП?”;
7. „Може ли да се санира нищожността на договор за обществена поръчка?”
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответниците по касационната жалба – [община], [община] бряг и [община], представят отговори на подадената касационна жалба, в които поддържат, че не следва въззивното решение да се допуска до касационно обжалване. Същевременно [община] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, тъй като изводите на въззивния съд са правилни и обосновани, а Общините Л. и Червен бряг представят съвместен отговор, в който поддържат, че касационната жалба е неоснователна поради неправилно интерпретиране в нея на решаващите изводи на съда.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане с оглед предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК / в редакцията преди изменението с ДВ бр.50/3.07.2015г./ ограничение на приложното поле на касационното обжалване на въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
С исковата молба от 04.12.2013г. ищецът е предявил като частични обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумата от 26 265, 00 лв., като част от общо задължение от 175 100, 00 лв. срещу общините Л., Я., Червен бряг, Т. и Р.. Във връзка с дадени от съда указания за уточняване вида на претендираната отговорността на ответниците – солидарна или разделна, с молба вх. № 2183/01.04.2014г. ищецът е уточнил, че предявява претенциите си към всеки един от ответниците поотделно, тъй като отговорността им не е солидарна. С молбата от 1.04.2014г. ищецът конкретизира, че по отношение на всяка от ответните общини претенциите му са както следва:
– по отношение на [община] – частичен иск за сумата 5 970, 35 лв., включващи част от дължимо възнаграждение, част от гаранция и част от неустойка;
– по отношение на [община]- частичен иск за сумата 1 953, 08 лв., включващи част от дължимо възнаграждение, част от гаранция и част от неустойка;
– по отношение на [община] бряг- частичен иск за сумата 9 358, 49 лв., включващи част от дължимо възнаграждение, част от гаранция и част от неустойка;
– по отношение на [община] – частичен иск за сумата 6 703, 32 лв., включващи част от дължимо възнаграждение, част от гаранция и част от неустойка;
-по отношение на [община] – частичен иск за сумата 2 279, 75 лв., включващи част от дължимо възнаграждение, част от гаранция и част от неустойка;
Въз основа на молба на ищеца за увеличение на исковете вх.№ 3814/10.06.2014г., с определение от 20.06.2014г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на исковете, предявени от [фирма], както следва:
– спрямо [община]- 8 102, 62 лв. /частично от 54 017, 44 лв./, от които за дължимо възнаграждение по чл. 266 ЗЗД- 5 831, 78 лв.; за гаранция по договора- 296 лв. и за неустойка за забавено плащане- 1974, 64 лв.;
– спрямо [община]- 2 320, 45 лв. /частично от сумата 15 469, 66 лв./, от които за дължимо възнаграждение по чл. 266 ЗЗД- 1670, 12 лв., за гаранция по договора- 84, 83 лв. и за неустойка за забавено плащане- 565, 50 лв.;
– спрямо [община] бряг- 12 358, 68 лв. /частично от сумата 82 391, 20 лв./, от които за дължимо възнаграждение по чл. 266 ЗЗД- 8 895, 04 лв., за гаранция по договора- 451, 78 лв. и неустойка за забавено плащане- 3 011, 86 лв.;
– спрямо [община]- 7 918, 78 лв. /частично от 52 791, 89 лв./, от които за дължимо възнаграждение по чл. 266 ЗЗД- 5699, 47 лв., за гаранция по договора- 289, 48 лв., и за неустойка за забавено плащане- 1929, 84 лв.;
– спрямо [община]- 2 536, 47 лв. /частично от 16 909, 81лв./, от които за дължимо възнаграждение по чл. 266 ЗЗД- 1 825, 60 лв., гаранция по договора- 92, 72 лв. и неустойка за забавено плащане- 618, 15 лв.
Така предявените и уточнени искове /с допуснатото изменение от 20.06.2014г. по чл.214 ал.1 ГПК/ са разгледани, както от първата, така и от въззивната инстанция.
От изложеното по-горе е видно, че претенциите на ищеца [фирма] са предявени при условията на субективно съединяване срещу петте ответни общини при поддържана разделност /делимост/ за задълженията. В случая е налице предявяване на пет отделни субективно съединени иска при условията на обикновено другарство по чл.215 т.2 ГПК . Същевременно е налице и обективно /кумулативно/ съединяване на искове спрямо всеки един от ответниците поотделно, тъй като отделните претенции срещу всяка община, включват от една страна претенция за дължимо възнаграждение и гаранция по договора по чл.266 и чл.79 ал.1 ЗЗД и от друга страна претенция за договорна неустойка за забава по чл.92 ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата по чл.69 и чл.72 ГПК цената на всеки един от субективно и от обективно съединените искове, посочени по-горе, е под 10 000 лв. Без значение за цената на иска е обстоятелството, че претенциите са предявени като частични, тъй като при частичен иск цената на иска е тази, която се претендира от ищеца – чл.69 ал.1 ГПК. Макар общата претендирана сума от [община] бряг да е в размер на 12 358.68 лв. – и по отношение на нея предявените обективно /кумулативно/ съединени искове са с цена под 10 000 лв. /9 346.82 лв. – по претенцията по чл.266 и чл.79 ал.1 ЗЗД и 3 011.86 лв. по претенцията за договорна неустойка/. Отделната цена на исковете при обективно /кумулативно/ съединяване на искове произтича от разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК /в този смисъл е константната и непротиворечива практика на ВКС – определение №374 по т.д.№3087/2014г., ВКС, ТК, І-во т.о., определение №280 по ч.т.д.№ 806/2015г. , ВКС, ТК, І-во т.о. и други/.
Спорът между страните във връзка с валидността и изпълнението на договора за възлагане на обществена поръчка от 18.02.2009г. е търговски с оглед разпоредбата на чл.286 ал.1 ТЗ /сделката е сключена от търговец – [фирма], която е свързана с упражняваното от него занятие/. Ето защо са налице предпоставките, посочени в чл.280 ал.2 ГПК / в редакцията преди изменението с ДВ бр.50/3.07.2015г./ – цена на исковете под 10 000 лв. по търговско дело, които обуславят недопустимостта на касационната жалба и нейното оставяне без разглеждане.
Не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция в полза на ответните общини Л. и Червен бряг, представлявани съответно от адвокатите Д. М. и М. М., тъй като с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение /т.1 от ТР 6/2013г., постановено по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. В отговора на касационната жалба на [община] няма претенция за разноски.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 31 от 05.02.2015г., постановено по в.т.д. № 324/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: