О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 21.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3162 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Г. Д. Т. от [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1503 от 20.06.2014 год., по ч.гр.д.№ 1329/2014 год., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 07.02. 2014 год., по гр.д.№ 2029/2013 год. за връщане исковата молба на настоящия частен жалбоподател, подадена срещу [фирма], [населено място], в частта и относно установителния иск по т.2 от същата и е прекратено производството по делото в тази му част, поради неговата недопустимост.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че предявеният в обективно съединяване установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е за установяване съществуването на факт с правно значение, като твърди, че същият има за предмет установяване на съществуващо между страните акцесорно правоотношение по заплащане на възнаградителна лихва по договор за банков кредит № 138 от 12.03.3009 год., с конкретно уговорен в т.4 размер, т.е. и за елементите на същото.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, е налице позоваване на предпоставките на чл.280, а.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос – „Допустимо ли е при спор относно акцесорно правоотношение за възнаградителна лихва, лицето, което е страна по това правоотношение да може да установи съществуването му и неговите елементи с иск по чл.124, ал.1 ГПК, обективно съединен с осъдителен иск за лихви?”
Ответникът по частната касационна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно срещу основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането да допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди разпореждането на СГС за връщане исковата молба на Г. Д. Т. с вх.№ 16152 / 12.02.2013 год. по отношение на установителния иск по т.2 и за прекратяване на производството по делото в тази му част въззивният съд е приел, че същият има за предмет установяването на факт, който не е сред изрично предвидените от законодателя в чл. 124, ал.4 и ал.5 ГПК, поради което е недопустим. Позовавайки се на изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно твърдението на ищеца, че предявеният от него установителен иск, съединен с осъдителните му искови претенции по чл.55, ал.1 ЗЗД, е за установяване съществуването на акцесорно правоотношение за лихви, индивидуализирано със страни и съдържание.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос, макар и значим, е неотносим към постановения краен правен резултат по делото, поради което не обосновава наличието на основната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Що се касае до обосноваността и процесуалната законосъобразност на изградения от въззивния съд правен извод за предмета на предявения установителен иск, която преценка всъщност частният жалбоподател оспорва, то като релевантна към правилността на осъществената от въззивния съд същинска правораздавателна дейност, същата не подлежи на контрол при селектиране на частната касационна жалба, а едва при до разглеждането и по същество, което последно е предпоставено от доказване на визираните процесуалния закон абсолютни процесуални предпоставки – основана и допълнителна.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, изключва необходимостта от обсъждане на въведения от жалбоподателя селективен критерий.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото пред касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 1200 лв., реално заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.08.2014 год., платежно нареждане рег.№ 963019311301 от 22.08.2014 год. и фактура № 0000136/20.08.2014 год. и, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение /с вкл.ДДС/ на АД „Г., Б. и партньори” за изготвяне отговор на частната касационна жалба.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд №№ 1503 от 20.06.2014 год., по ч.гр.д.№ 1329 / 2014 год..
ОСЪЖДА Г. Д. Т. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 1200 лв./ хиляда и двеста лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: