1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 24.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2257 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ч. Н. Д. срещу решение № 7532/12.11.2012г. по гр. дело № 6987/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивно отделение. С въззивния съдебен акт е потвърдено изцяло решение № ІІ-65-301/18.01.2012г. по гр. дело № 19680/2010г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 153 и сл. КЗ сумата 30 499,19 лв., представляваща неотчетени застрахователни премии по описани застрахователни договори, въз основа на споразумение № 10090135NA05/15.05.2006г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2010г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 965,21 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 07.11.2009г. – 23.02.2010г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 006,40 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – въззивният съд е разрешил процесуалноправен въпрос в нарушение на задължителната съдебна практика на ВКС ППВС № 7/27.12.1965г., решение № 91/17.11.1971г. по гр. дело № 73/1971г. на ОСГК на ВС/. Касаторът поддържа становище, че първоинстанционният и въззивният съд не са обсъдили представените на 11.03.2011г. доказателства, с което е допуснато съществено процесуално нарушение.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
За да направи извод за основателност на предявените искове в съответната част, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по силата на подписано на 15.05.2006г. споразумение, с което договарят, че брокерът посредничи между клиента и застрахователя. След постъпване на предложение от клиент за сключване на застрахователен договор до брокера, полицата се издава от застрахователя, който подписва същата след предоставянето й от брокера. Задължение на брокера е да осигури заплащането на необходимата премия и да представи на застрахователя издадените полици в деня или най-късно на следващия ден до обяд. В решението са изложени съображения, че по силата на споразумението полиците се контролират и чрез клиента, който при необходимост от изплащане на обезщетение по застрахователна щета се обръща към застрахователя, както и чрез електронни уведомления. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след проверка на всички материали по делото, представени от страните, и при ищеца, решаващият съдебен състав е приел за установено, че за част от сключените застрахователни договори са постъпили електронни уведомления от ответника, част от тях са отчетени по надлежен ред, без да е преведена сумата, информация е постъпила при ищеца от клиенти във връзка със заплащане на съответните вноски по полиците от клиенти, които са уведомили застрахователя за настъпили щети. С оглед събраните доказателства въззивният съд е направил извод, че въпреки спазване на реда на отчитане на полиците, сумите по дължимите застрахователни премии не са преведени на застрахователя след постъпването им от клиентите, а са задържани неправомерно от брокера – ответник по предявените искове. Освен изложените съображения, въззивната инстанция на основание чл. 272 ГПК е препратила и към мотивите на първоинстанционното решение.
Направеното във въззивното производство от ответника /въззивник/ възражение, че се дължи възнаграждение за извършената работа, не е обсъдено от решаващия съдебен състав поради липсата на своевременно инвокирано в първоинстанционното производство възражение за прихващане и непредявяване на насрещен иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, който според твърдението му е основание за касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплакването за необсъждане от съдилищата на представени в първоинстанционното производство доказателства, с което е извършено процесуално нарушение, отразило се на правилността на решението, не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е заявено искане и не са налице доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7532/12.11.2012г. по гр. дело № 6987/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивно отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.