2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 22
С., 05.08. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, петчленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Ваня Пунева
Маргарита Соколова
Йовка Дражева
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 17/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по спор за подсъдност между Шуменския административен съд и Шуменския районен съд относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба на М. П. К. – С. срещу Областната дирекция /ОД/ на МВР [населено място].
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд на РБ и Върховния административен на РБ съобрази следното:
В исковата молба и в изложението в молбата от 21.06.2011 г. ищцата твърди, че на 11.11.2010 г. на ГКПП К., след извършена от граничните полицаи проверка на документите, й била връчена призовка да се яви в качеството на свидетел в ОД на МВР [населено място] на 12.11.2010 г. в 09.00 часа. Въпреки опитите да обясни на служителите на МВР, че е опасно да се връща предвид тежкото си здравословно състояние – претърпяна наскоро оперативна интервенция, както и с оглед обстоятелството, че била придружавана от 5-годишното си дете, не й било оказано съдействие, при което положение се явила за разпит в [населено място], а след това пътувала обратно – до Република Гърция, и съответно до о. Р., където работи. Твърди, че претърпяла вреди вследствие на незаконосъобразните действия, бездействия и актове /постановление на младши дознател при ОДП [населено място], с което се възлага на определен от началника на сектор “КП” при ОДП [населено място] служител, да обяви за издирване М. К. на основание установяване на адрес и връчване на призовка в качеството на свидетел по досъдебно производство № 24/2008 г. на описа на ОДП [населено място]/ на служители на МВР по повод изпълнение на тяхната дейност. Неимуществените вреди, които оценява на 9 000 лева, се изразили в болка и страдание предвид факта, че била третирана като престъпник и обявена за издирване, и то без необходимост за това, нарушено било правото й на свободно придвижване, извършила преход с голяма опасност за здравето си, за детето се наложило да се погрижи неговият баща, а имуществените вреди в размер на 1 000 лева произтичат от транспортни разходи от ГКПП К. до [населено място] и обратно и неизползване на закупени билети за самолет до о. Р..
С определение от 15.02.2011 г. Шуменският административен съд прекратил образуваното по исковата молба на М. К. адм. д. № 50/2011 г. Тъй като органът, от който се претендират вреди в случая, е правозащитен, а не административен, приел, че се касае за иск по чл. 2 ЗОДОВ, регламентиращ отговорността за вреди от дейността на правозащитни органи, който не му е подсъден.
С определение от 22.06.2011 г. по гр. д. № 980/2011 г. Шуменският районен съд, на когото делото е изпратено, също прекратил образуваното производство. Изложил съображения, че издирвателната дейност е административна по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ /чл. 7, т. 14 ЗМВР/, регламентира се с вътрешно-ведомствен акт – инструкция, утвърдена със заповед на министъра /чл. 138, ал. 2 ЗМВР/. Обявяването за издирване на лице се извършва от определени служители, като разследващите полицаи нямат такива правомощия /чл. 147 ЗМВР/. Дори и това действие да е поискано от правозащитни органи по чл. 2 ЗОДОВ за целите на досъдебно или съдебно производство, това не превръща издирвателната дейност в правозащитна. На основание чл. 135, ал. 5 АПК повдигнал препирня за подсъдност.
С оглед така въведените обстоятелства и заявеното искане, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по исковата молба на М. К.-С. е Шуменският районен съд.
Отговорността за вреди от дейност на администрацията е уредена в чл. 1 ЗОДОВ. С пар. 98 от ПЗР на АПК е променен процесуалният ред за разглеждане на споровете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е установено, че исковете за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица на държавата, се разглеждат по реда на АПК.
В разглеждания случай искането за обезщетение за вреди се основава на твърдения за незаконосъобразни актове, действия и бездействия в хода на водено наказателно производство. Процесуалната дейност в рамките на това разследване, изразяваща се в действия или бездействия или издаване на съответните актове, не е административна дейност по смисъла на закона. Затова компетентният съд по предявените от М. К.-С. искове е общият граждански съд. Ето защо делото следва да се изпрати на Шуменския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ и Върховния административен съд на РБ
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба на М. П. К. – С. срещу Областната дирекция на МВР [населено място], с която се претендира обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди, е Шуменският районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Шуменския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: